„Хармония. Хармония. Хармония. Това е златното сечение.“ Така дългогодишният лесовъд и ландшафтен архитект инж. Никола Маргов определи разбирането за природата, което трябва да е в основата на отношението ни към нея: да не я възприемаме като ресурс, който днес можем да използваме за всичките си цели, а като гаранция за бъдещето ни.

„Когато записвах специалността си във висшето образование, създадена от арх. Стойчев, той ни говореше за парково и ландшафтно изкуство – изкуство, от което всички творци са черпили вдъхновение. Невъзможно е да създаваме природа – трябва да я пазим, а там, където сме я увредили, да се опитаме да я възстановим, доколкото можем.“ – разказа в студиото на bTV Radio специалистът, който посвещава десетки години от своя живот на парковете в градовете, на дивата природа и на възпитаването на любов към зелената среда у своите ученици.

В основата на човешката намеса в природата инж. Никола Маргов постави разбирането да не предизвикваме увреждане – да преценим какво човешко натоварване може да понесе дадена територия. Той се върна в спомените към времето, когато като студент е участвал в заснемането на растителността на Слънчев бряг, който днес е олицетворение на плътното застрояване без зеленина. Даде за пример и вписаните тогава в ландшафта ваканционни селища „Елени“ и „Русалка“, край едно от които днес 14-етажен хотел буквално смачква природата.

За дълготрайните последици от човешката дейност инж. Никола Маргов се върна още по-назад във времето – към голите сечи на барон Хирш: „В изсечените поголовно дъбови гори почвите са ерозирали и там не може да расте дъб, затова залесявахме борове. Това не бива да се допуска в концесиите днес. Интересът на концесията в Пирин трябва да е  съобразен с опазването на природата.“ – премина той към една от актуалните теми в обществената дискусия днес.

Примерите за това какво не можем да си позволим да разрушим днес са и от Пирин, и от Рила. „След построяването на лифта на Рилски езера посещението се улесни и има масово натоварване по пътеките. Пътникопотокът уврежда тревните настилки, почвата лесно ерозира и затлачва езерата. Нещо подобно се получи с пистата на Пирин „Алберто Томба“ – изсякоха се зелени площи, които са основният защитник против ерозията. След няколко години Банско претърпя едно голямо наводнение.“ Това е първото от няколко бедствия, сполетели досега града в подножието на Пирин. „Бъндеришка поляна почти е унищожена с езеро за водни оръдия. За да се пълни, са хванати водите в района и на хижа „Бъндерица“ няма достатъчно вода.“ – посочи той.

Всяко човешко действие има дългосрочни последствия. Как днес да бъдем добре, така че да си гарантираме, че утре ще живеем в благоденствие? „С много мисъл. При отсичането на едно стогодишно дърво трябва да засадим не 5 дървета, а 50 семенни фиданки. И трябва да минат десетки години, за да започнат те да изпълняват своята роля за предотвратяване на ерозията. А за дърводобив трябва да минат поне 80 – 100 години.“ – казва експертът.

Застъпничеството за природата винаги е срещало съпротива и много често тя е била непреодолима, както свидетелства сагата с Гребния канал в Пловдив в комунистическо време. „Становището на Дружеството по озеленяване беше да не се изсичат 360 декара от лесопарка „Отдих и култура“, а да се изгради нов канал на ново място, където не се засягаше растителност – до с. Оризаре. Там имахме вече 1 800 м водна площ от изземането на инертни материали за нуждите на строителството. Предлагахме съществуващият гребен канал в града да остане за отдих на пловдивчани – в него да карат водни колела и лодки. Това не стана. Тогава искаха да ме махнат от отдел „Озеленяване“, защото воювахме. И се изсякоха тези 360 декара. Сега Пловдив е един от най-замърсените с фини прахови частици градове, а преобладаващи бяха западните и северозападните ветрове, които вкарваха чист въздух. Тревожи ме, че отново искат да се изсекат 160 декара, за да се връщат лодките до старта.“ – споделя опасение за пловдивчани инж. Никола Маргов.

Той посочва, че когато експертите са успявали да се преборят за природата е помагала обществената намеса: „Последният случай, в който успяхме, беше при реконструкцията на Цар Симеоновата градина в Пловдив. В нея има езеро от едно време – то е на площ от 8 000 кв. м. Под него искаха да се изградят подземни гаражи. Обществеността успя да се пребори. Изглежда управляващите се съгласиха, че това е неудачно решение, тъй като отдушниците на подземните гаражи излизаха в парка. Но други поразии при реконструкцията станаха…“

В работата си като преподавател инж. Никола Маргов споделя своята любов към природата с учениците си: „Желанието ми е било у тях да запаля любов към природата и да ги науча да не допускат нарушение на принципите си. Трябва да пазим природата, в нея да допускаме да има възможно най-малко човешка намеса, а когато я има – тя да бъде разумна.“ – споделя вярата си дългогодишният специалист в областта. Самият той никога не предава любовта си към природата и хората и е готов да плати цената за това – включително да се раздели с учителската професия, когато го пенсионират след неизгодна за инвеститор Оценка за въздействието върху околната среда.

Инж. Никола Маргов е техник-лесовъд, ландшафтен архитект, лицензиран специалист по ландшафт и растителен свят. В продължение на 25 год. гради зелената система на Пловдив, а 14 год. преподава в специалността „Парково строителство“ в Техникума по строителство и архитектура в Пловдив. Над 25 год. е председател на Научно-техническото дружество по озеленяване в Пловдив. В София участва в създаването на зелената площ на „Хладилника“, както и на парка „Заимов“.

Снимка: „За да остане природа в България“