Най-значимите находки от археологическите проучвания през изминалия сезон можем да разгледаме още няколко дни – до 14 април, в Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН) в центъра на София (площада пред президентската администрация). XII Национална изложба „Българска археология 2018“ представя на информационни табла и чрез находки над 150 проучвания в цялата страна. Това е единствената възможност да видим предметите на едно място, тъй като след това те ще бъдат изложени в експозициите на съответните регионални исторически музеи. В интервю за предаването „За града“ по bTV Radio сред експонатите ни развежда кураторът на изложбата д-р Камен Бояджиев – уредник в отдел „Експозиции“.

 

XII Национална изложба „Българска археология 2018“. Сн. НАИМ-БАН.

Миналото на София опознаваме чрез находките от римска Сердика в сърцето на съвременния град. При проучванията в района на пл. „Св. Неделя“ са намерени декоративни игли за коса и за дреха, инструменти, малък домашен олтар от камък, както и една сравнително рядка находка – изцяло запазена керамична глазирана мастилница. Работата по праисторическото селище в кв. „Слатина“ и по римския стопански комплекс край с. Мировяне е представена с постери.

В изложбата можем да проследим миналото по нашите земи, започвайки от най-ранните периоди на човешко обитаване. От палеолита е интересно украсено шило, открито в пещера.

 

Костно шило с декорация. Пещера Редака II

Късен палеолит. 42000 – 39000 г. преди наше време. Сн. А. Гуадели.

При проучване на селищната могила край Дуранкулак е открита специфична костена игла с интересна и рядка форма, заедно с малък каменен предмет със следи от червена охра по него. „Те са служили или за татуировки, или за украса на дрехи. Предметите кореспондират с често намираните от този период човешки фигурки с украса по тях.“ – обясни кураторът д-р Камен Бояджиев.

 

Костна игла за нанасяне на трайни изображения върху кожа и малък хромелен камък за стриване на червен пигмент. Селищна могила „Големия остров“ при с. Дуранкурак. Ранен енеолит, култура Хаманджия. Средата на V хилядолетие пр. Хр.
Сн. К. Георгиев.

Нови данни за живота тук през римската епоха дават открития, направени в района на днешните София, Пловдив и Стара Загора – Сердика, Филипополис и Августа Траяна.

 

Статуетка на Венера, бронз със злато. Спасителни археологически проучвания на ул. „Д-р Вълкович“ № 16, гр. Пловдив. Средата на III век. Сн. К. Станев.   

Край Покровник до Благоевград при проучване на трасето на автомагистрала „Струма“ учените намират много рядко срещаща се изцяло запазена стъклена амфора, както и интересна бронзова мастилница със стилос и кутия за него.

XII Национална изложба „Българска археология 2018“. Сн. НАИМ-БАН.

„От Средновековието е един от най-интересните и редки предмети в експозицията – позлатен нагръден реликварен кръст, който произхожда от столицата на Второто българско царство – от хълма Трапезица. Този кръст най-вероятно е бил и реликвата за освещаването на храма. Интересен е и от чисто научна стойност, и като ювелирно майсторство.“ – обясни д-р Камен Бояджиев.

 

Реликварен кръст с Разпятие Христово и Богородица Оранта. Средновековен град Трапезица. Втора половина на XII – начало на XIII в. 

Култови предмети, предмети за бита и, разбира се, украшения – хората през цялата епоха на своето развитие са се заобикаляли с красота, до края на живота, както ще видим чрез две изящни урни.

XII Национална изложба „Българска археология 2018“. Сн. НАИМ-БАН.

В изложбата е показан и костен предмет с врязана украса от ранния неолит, открит при с. Нова Надежда, Хасковско. Красотата е във всеки предмет, във всяко отношение на живота, във всеки момент. Тя е това, което остава като материално свидетелство за хората от техния живот.

 

Наушник. Сребро, позлата. Късноантична и средновековна крепост „Букелон“ при с. Маточина, Свиленградско, XIII-XIV в.

„Действително предметите в изложбата показват чисто практическата страна на тяхното използване, но още от палеолита – десетки хиляди години преди нашето време – период, в който си представяме диви хора в пещерите, човек започва да проявява своето естетическо чувство и символно мислене. Това, което разкриваме всяка година, ни показва не само исторически събития и процеси, но и същността на хората, които са живели преди нас. Те не са били по-различни от нас – и те са имали нужда от себеизява, от творчество, естетика. Постоянно виждаме богатия и духовен свят на хората преди нас и въпреки много по-динамичния и технологичен живот в наши дни, те са били със същите възможности, същите търсения и същите надежди.“ – обобщи изложбата кураторът д-р Камен Бояджиев.

 

Интервю на Светослав Николов: