С темата „Близки“ на 28 януари в целия свят ще се продведе организираната от Френския институт в Париж „Нощ на идеите“. Ежегодното събитие е посветено на свободния обмен на идеи и знания. Изборът на темата тази година е определен от социалните последици на пандемията от Covid-19. Френският институт в България Institut Français de Bulgarie организира Нощ на идеите 2021 — в четвъртък от 15:15 ч. до 21 ч., поредица от дискусии, които ще се проведат на платформата Zoom и на фейсбук страницата на института със симултанен превод на български и на френски език. Входът е свободен. „Нощ на идеите“ започва в 15:10 ч. с откриване от посланика на Франция в България Н.Пр. г-жа Флоран Робин. Следват разговори за психологическите последствия от пандемията, за културното многообразие, за информацията в социалните медии като емоция и истина. В разговора за изолацията като катализатор на близост ще участват двама дейци на театъра – работещият във Франция Галин Стоев и в Германия Иван Пантелеев, с които разговаряхме в ефира на bTV Radio.

Като огромно травматично преживяване определи наложената от пандемията изолация Галин Стоев: „Ако има нещо позитивно в подобна ситуация, това е възможността човек да отдели важното от неважното. Ситуацията, която направи така, че театърът да не може да функционира през огромна част от времето, ни застави да осъзнаем до каква степен е важно да се събираме и да споделяме едно и също време в пространството.“ Според Иван Пантелеев наложеното от пандемията прекъсване трябва да се използва пълноценно, за да се превърне в началото на нещо ново. „Човек трябва да използва паузата, за да се обърне назад, да види как е живял, какво е можел да направи и какво е направил. И когато изкуството, икономиката и политическият живот се рестартират, можем да нанесем необходимите корекции. Понятието „близост“ ежедневно трябва да се изпълва със съдържание.“

С двамата събеседници дискутирахме различните измерения на възможната близост – със себе си, с хората от общността, с належащите въпроси, с нерешените проблеми. „Не можем да имитираме близост с други хора извън умението да бъдем близки със себе си. Всяка екстремна ситуация ни заставя да се приближим към себе си. В този смисъл пандемията би могла да бъде шанс.“ – коментира Иван Пантелеев. Той казва, че пандемията прави видими много проблеми: „Това е моментът, ако имаме желание и сили, да променим всичко това. После вече можем да говорим за близост. Много сме далеч един от друг като концепция как живеят хората по света.“

Пандемията може да ни доближи до отговорите на много важни въпроси, твърди Галин Стоев: „Тя ни застави да преживеем този локдаун, в който се отделяме от другите и много хора се намериха в затворен тесен коридор – толкова тесен, че не можеш да се обърнеш назад, а срещу тебе идват всичките ти неразрешени проблеми. Много хора бяхме задължени да преживеем тази близост, независимо, че не ни харесва, че ни плаши, че ни прави уязвими, че поставя под въпрос всичките ни устои. Ако на ниво колективно съзнание човечеството избере да се събуди, ще го направи, но ако поиска да има катастрофа, тя ще се случи. Добрата новина е, че това доказва, че ние сме реалните създатели на живота си и на реалността си. Тази сила обаче носи със себе си огромни отговорности, които са свързани с лични избори. За да се направят честно, човек трябва да се приближи първо до себе си, после – до всички останали.“

Според Иван Пантелеев има много малко място за оптимизъм, което ни поставя пред задачата как да променим ситуацията. „В търсенето на тези отговори човек акумулира много енергия.“ – казва той. Галин Стоев дава пример с представление, което е трябвало да се играе през януари, но заради ограниченията е заснето в минисериал. „Не снимахме самото представление, а абсолютно нова форма и идея в така съществуващия декор. Направихме го заедно с млади кинодейци, които са уморени от онлайн преподаване и им бе омръзнало да правят филми само в главата си. Така че, когато успяхме да срещнем тези енергии на самоти, отделени една от друга, за да създадем близост, тя се преведе в този дигитален проект, който не е представление, не е филм, а странна форма, от която нямам никаква идея какво ще излезе.“ – разказа Галин Стоев. Той сподели, че когато накрая представлението се е изиграло пред ограничен брой хора в залата, е осъзнал важността на живия контакт между хората на сцената и хората в залата без посредничеството на екрана.

Според Иван Пантелеев има възможност рутината във взаимоотношенията между правещите театър и зрителите да изчезне. „В условията на глад човек няма да се занимава с това дали вилицата е вляво или вдясно от блюдото, а с онова, което е в чинията. За мен това е голям шанс да излезем от тази репрезентативност на театъра, в която се душим от 50 години насам. Това изцяло го таксувам като позитивен фактор, който може да се случи, ако имаме знанието какво искамве да сложим на масата.“ – посочва Иван Пантелеев.

И двамата дават примери за солидарност. Галин Стоев отбелязва, че през годините думата умишлено е изпразнена от съдържание. Той разказа как, когато ръководеният от него театър е предложил да върне на зрителите сумата за абонаментите, една трета са си взели парите, друга една трета са ги оставили за по-нататък, а трета част са ги дарили на театъра. „В такъв момент разбираш, че зрителите, които си третирал като консуматор на това, което правиш, имат друго, много по-голямо и обширно съзнание за ценността на този тип дейност и са там, за да помагат.“ – прави извод той. Иван Пантелеев е впечатлен от табелките по кафенета и магизинчета, с които собствениците и персонала благодарят за подкрепата. Той раказва как съпругата му всеки ден пуска в пощенската кутия на любимото си кафене сумата, която, ако то работеше, би похарчила там.

В контекста на предстаящия разговор Иван Пантелеев отбелязва друга дума, изпразнена от съдържание поради злоупотреба с нея – „колектив“. Според него събитието в четвъртък работи за връщане на модела на колективното мислене. Според Галин Стоев то ще издигне нивото на обществения дискурс, който е сведен до паразитния шум, генериран в социалните мрежи. „Аз намирам това за катастрофално. И трябва да има съпротива, която да дава друг стандарт на общуване.“ – призовава той. И се обърна и към българските институции да инициират подобен на организирания от Френския институт диалог.

Интервю на Светослав Николов:

Другите двама лектори в панела на Галин Стоев и Иван Пантелеев са театралният критик и артистичен директор на ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс Мира Тодорова и испанската писателка Луиза Еченике, директор на canaleuropa.eu – онлайн платформа за обмен на идеи и знания. Модератор ще бъде драматургът, режисьор и преводач Стефан Прохоров. В дискусиите ще бъдат разгледани и още теми – за геополитиката и влиянията на Балканите, за отговорността ни към опазването на природата. Закриващо слово в 21 ч. ще произнесе г-н Клод Шасен, Съветник по сътрудничеството и културната дейност, Директор на Френския институт в България. За да отпразнува мисълта без граници и за да засили връзките по света, Френският институт в Париж ще излъчва на живо от целия свят в продължение на 24 часа.