Първата защитена територия в света е обявена през 1872 г., когато американският президент генерал Грант подписва декрет за създаването на Национален парк „Йелоустоун“. Така се появява парк на обединената след Гражданската война нация, уникалната природа в който е собственост на целите Съединени щати, за да се наслаждават всички на неговите ценности и природни красоти. „Идеята на създаването на защитените територии на първо място е опазване на природата, на която всички да могат да се любуват.“ – обясни в студиото на bTV Radio доц. Росен Цонев – преподавател по защитени територии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Първият европейски национален парк възниква през 1913 г. в Алпите. Швейцарският национален парк е обявен на националния празник на конфедерацията като символ, че защитената територия ще бъде на всички швейцарци, на цялата обединена нация.

У нас защитени територии има от 1933 г., когато е създаден първият български резерват, опазвал уникалните гори с вечнозелени видове в Странджда – „Силкосия“. „Парангалица“ в Рила е следващият резерват. Година по-късно „Баюви дупки“ в Пирин е предложен от експертите и обществото и е обявен за резерват. Сега у нас има три национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. „Те са за опазване на природата като първи приоритет и посещението и туризма в тях, насочен към експониране и запознаване на хората със съществуващите природни ценности.“ – обясни функциите на защитените територии преподавателят от Алма Матер доц. Росен Цонев. Ученият посочи, че трите национални парка у нас се равняват като площ на най-големия от общо 7-те в Австрия, чиято територия е с почти една трета по-малка от нашата. „В Австрия има ски курорти, но те са извън националните паркове.“ – посочи доц. Росен Цонев по повод актуалната обществена дискусия за унищожаването на природата.

Най-голямото ни богатство са парк „Пирин“ и резервата „Сребърна“ – освен че са национални защитени територии, те са част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, а също и обекти от Световното природно наследство под егидата на ЮНЕСКО. В Пирин има 35 ендемични растения, които се срещат единствено тук, ендемични животни от безгръбначните – реликти, останали от Ледниковата епоха, благодарение на иглолистния горски масив. Дегеновия мак, давидовия лопен, наречени на ботаници, изследвали нашата флора, бъндеричевото шапиче са само част от растенията, които се срещат единствено тук.

Биоразнообразието е част от нашето национално достойнство, с което желаем да ни познават по целия свят. Но както сме горди със своята природа, така политиците я неглижират като пущинак. „Да, вицпремиерът Валери Симеонов нарече „хендеци“ степите край Калиакра, на които има уникално струпване на растителни видове – 90 на площ от 100 квадратни метра.“ – определи истинската й стойност ученият.

Сегашното разделение между активното общество и политиците доц. Росен Цонев отдаде на разминаването между разбирането за природата като обществен капитал на целия народ и като финансов ресурс за единици.

„Природата е собственост на целия народ и всички власти, гражданите, имат задължението да я пазят и да съхранят биоразнообразието, защото се ползваме от тях. Това е обществен ресурс, към използването на който винаги има интерес на частни лица. Защото е много лесно да използваш нещо, което не си създал. Това разграбване на горите в България го имаме навсякъде.“ – изрази своята тревога доц. Росен Цонев.

Той даде за пример и клипа за започващото днес Европредседателство, в който се хвалим с малкото незастроени кътчета по морето, оцелели заради борбата на експерти и на граждани: „Ние не си даваме сметка и нашите политици не се интересуват, че тази природа, с която се гордеем, е запазена от хиляди поколения преди нас.“ – посочи преподавателят по защитени територии. Той даде като пример за грижовност за бъдещето съхраняването на бранищата: „Това са гори, които местното население по собствено желание и със собствени сили е запазило като неприкосновен ресурс за краен случай. Ние имаме нужда от тези съхранени участъци от природата. Колкото са повече, толкова е по-добре за всички и за просперитета на нацията ни.“

Какво би ни попречило да отсечем прочутата Байкушева мура, ако тя пречи на „икономическото развитие“ и на „развитието на спорта“? „В политиката имаме вандали – нищо не би ги спряло да го направят. Единствено вътрешната реакция – гражданското недоволство от информираните граждани, които за съжаление са малцинство, и външната реакция.“ – заключи доц. Росен Цонев – преподавател по защитени територии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На снимката: Байкушевата мура, която е на 1300 години. Източник: сайта на Дирекцията на Национален парк „Пирин“ https://www.pirin.bg/