Предлаганото увеличение на минималната работна заплата до 660 евро от 1 януари е резултат от променения механизъм за определяне на размера ѝ и от липсата на съгласие между работодателите и синдикатите. Правителството очевидно има намерение да забави ръста на доходите, за да ограничи инфлацията и да забави увеличението на социалните плащания. Това коментира икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.
По думите му досега минималната работна заплата се определяше чрез автоматичен механизъм, според който тя трябваше да бъде 50% от средната работна заплата за определен период преди бюджетната процедура. Сега подходът е променен и се използва диапазон, определен въз основа на четири показателя.
„Имаме два показателя за заплатите – средна и медианна, дългосрочна производителност на труда и още един показател“, обясни Николов.
На базата на тези индикатори се определя максималният размер на минималната работна заплата за следващата година. След това работодателите и синдикатите трябва да договорят конкретната сума между този максимум и размера на минималното възнаграждение от предходната година, с ограниченото участие на държавата.
В момента обаче социалният диалог буксува. Работодателите и синдикатите не успяват да постигнат съгласие, а предложението за минимална заплата от 660 евро предизвика недоволство сред синдикалните организации. Те обявиха готовност за стачни действия и блокиране на улици.
