Основният фактор в медицината е човешкият фактор, той не трябва да се пренебрегва. В други професии изкуственият интелект може да помогне с недостига на кадри, но не и в медицината. Това каза  пред bTV Radio академик Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен и новатор в използването на роботизираната хирургия в България. Темата за изкуствения интелект в медицината e част от новия брой на Здравен барометър. Това е гражданска инициатива за наблюдение и анализ на здравната ни система, и се осъществява от  Центъра за правни инициативи с ръководител проф. Даниел Вълчев. Академик Горчев е първият лекар у нас, който преди 16 години извърши операция с робота Да Винчи – през 2008-ма година.

Пациентът търси лекаря, търси контакта с лечителя, много е важно контактът, доверието между лекар и пациент, а тук изкуственият интелект е само междинно звено, той  само подпомага лечението, но не може и не трябва да бъде водещ. Междинното звено, изкуственият интелект е посредническо звено и не трябва да бъде определящ при лечението – говоря за медицината естествено.“, казва академик Горчев. На въпрос каква част от лечението е човещината, той отговаря:

„Основна. Аз всеки ден приемам между 30-35 пациенти, на които на една голяма част са им открили заболявания. Трябва да им кажеш диагнозата. Много е важно как се поднася тази понякога бих казал „присъда“, защото ако не се поднесе правилно, не се осъзнае, не се подготви пациентът, тогава се получава ракова психика, тежки психози у пациентите, и дори да бъдат излекувани соматично, остава тази психика цял живот, те постоянно мислят, че са онкоболни. И именно тук винаги е практиката тази диагноза да се казва в присъствието на близък човек – майка, баща, сестра, съпруг, съпруга, тази негативна енергия да не бъде приета само от болния човек, а да бъде приета от повече хора, тя се разпръсква, и го няма това натоварване психо-емоционално у пациента. В Западна Европа и Съединените щати си имат психолози, които казват първи лошата новина, защото те знаят как, по какъв начин. За жалост при нас това го няма още – тоест психолог, лекар е този, който съобщава диагнозата на пациента, когато тя наистина е неприятна.“

Чудеса винаги стават, имало е естествено, но са факти. Медицината е консервативна дисциплина и трябва много да се внимава, там се решават алгоритми, там има много мислене и това е като математиката – ако сбъркаме уравнението, става проблем. Една грешна крачка може да коства много неща на пациента.“, допълва акад. Горчев в отговор дали е срещал чудеса в работата си като лекар.

По отношение на това дали българите са се научили да се грижат за здравето, лекарят отговаря:  

Категорично не. Българското общество е доста консервативно в това отношение, нямаме отношение към нашето здраве, може би така сме възпитавани в миналото и сега. Аз съм казвал на жените – те да водят дъщерите първи при лекар, а не да чакаме те да отидат, така че това се възпитава в семейството, в училище, в университетите, това у нас липсва. И от там са тези плачевни резултати по отношение на профилактиката, по отношение на късната откриваемост на раковите заболявания и не само на тях, така че здравната култура за жалост в България е на много ниско ниво и то се отразява. България е болна нация и не само причината е това, че има проблем в здравеопазването. Достъпът в България до лекари е много по-бърз, отколкото в страни от Западна Европа, там чакат с месеци. Основното е възпитанието, околната среда, информацията и от там ще имаме успех. Трябва да помага и държавата по отношение на профилактичната помощ на населението и най-вече за раковите заболявания.“

Цялото интервю с акад. Григор Горчев пред водещата Надежда Василева за изкуствения интелект, медицината, недостигащите лекари и проблемите в здравеопазването, можете да чуете на звуковия файл.