Първият тур на президентските избори премина сравнително спокойно, но бяха отчетени проблеми с машинното гласуване, които поставят въпроси за тайната на вота и доверието на избирателите. Това коментира бившият председател на Централната избирателна комисия Александър Андреев в интервю за bTV Radio.

По думите му той е посетил изборни секции в Пловдив и София и е наблюдавал както организацията на изборния ден, така и работата на машините. Въпреки опасенията за повече технически неизправности и преминаване към хартиено гласуване, изборният ден като цяло е протекъл спокойно.

Проблеми с машините и тайната на вота

Андреев посочи, че в някои секции машините не са работили, а в други не са отпечатвали контролната разписка или са отпечатвали само част от нея. В такива случаи е имало възможност избирателят да гласува повторно.

Според бившия председател на ЦИК обаче подобни ситуации изискват особено внимание, тъй като не винаги е ясно дали първоначалният вот е бил отчетен от машината.

„Недопустимо е, когато имаме повече от едно гласуване от страна на избирател с машината и след което да му бъде дадена възможността да гласува и с хартия“, заяви Андреев. Той подчерта, че принципът в Конституцията и изборното законодателство е един избирател да има един глас.

Друг проблем, който той е забелязал, е свързан с хартията на машинните разписки. Според него тя е била толкова тънка, че е позволявала да се вижда как е гласувал избирателят.

Андреев обърна внимание и на поставянето на печат върху машинните разписки. По думите му това допълнително създава възможност за проследяване на начина, по който е упражнен вотът.

Той смята, че тайната на гласуването трябва да бъде гарантирана във всички етапи на изборния процес, тъй като съмненията около машинното гласуване могат да подкопаят общественото доверие.

Недостатъчно добре подготвени секционни комисии

Като друг съществен проблем Андреев открои подготовката на секционните избирателни комисии. По думите му в някои секции е проличало, че членовете на комисиите не са достатъчно добре обучени или не са се запознали своевременно с методическите указания.

Той припомни, че Централната избирателна комисия е заявила намерение да подобри подготовката и методическото напътстване на секционните и районните комисии чрез специализирано обучително звено.

Според Андреев е важно тези усилия да дават реален резултат на практика, така че членовете на комисиите да могат да реагират адекватно при технически проблеми и да прилагат правилно изборните правила.

Слабата кампания и ниската избирателна активност

Бившият председател на ЦИК посочи два основни фактора, които според него са повлияли върху ниската избирателна активност. Първият е качеството на предизборната кампания, а вторият — съмненията и недоверието, свързани с машинното гласуване.

По оценката му кампанията на кандидатпрезидентските двойки не е предложила достатъчно ясни и категорични послания по основните въпроси, които вълнуват българското общество.

Андреев изрази надежда, че оставащите дни до балотажа ще бъдат използвани за по-сериозен дебат между двете кандидатски двойки. Според него обществото има нужда от конкретни позиции както по въпросите на външната политика, така и по вътрешните проблеми на страната.

Той подчерта и значението на президентската институция като възможен обединител на обществото и контрапункт на недостатъците на изпълнителната власт при провеждането на определени политики.

Предстоящият балотаж на 1 ноември ще постави отново на дневен ред не само избора на президент, но и доверието в изборния процес. Според анализа на Александър Андреев подобряването на организацията, гарантирането на тайната на вота и провеждането на съдържателен политически дебат са сред важните условия за укрепване на това доверие.