„Това, което трябва да се предвиди и да бъде добре вкарано в законодателна рамка е какво се случва при положение, че машините не функционират правилно и се получи така, че определена машина не успее да издаде контролната разписка. И тогава кое ще е доказателството, което ще потвърждава гласовете, защото в текстовете, които са предложени е посочено, че броят на гласувалите с машини избиратели трябва да е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване и на броя на контролните разписки. И тук възниква въпросът – какво разбираме под потвърдените гласове и как те ще бъдат потвърдени, при положение, че имаме някакво разминава между контролните разписки, паметта на машината и съответно издаденият протокол от машината. Това са проблемните моменти, на които трябва да се обърне внимание, защото ако има някакво разминаване, а ние видяхме, че включително и в предходните избори и в тези ,които бяха касирани от КС има разминаване между паметта от машината и съответния брой тогава бюлетини от машинното гласуване, сега пак върнати във вида на контролни разписки. И ако има такова разминаване, кои ще бъдат достоверните данни, които ще бъдат зачетени при отчитането на гласовете. И другият въпрос, който поставям е – трябва да бъде изяснено какво се случва, при положение, че при въвеждането на данните от паметта на машината, съдържащи се във флашката в изчислителния пункт в Районната избирателна комисия и това, което е отпечатаното в протокола, как ще бъдат проверявани тези данни, тъй като по текстовете, с които успях да се запозная, това сравняване става единствено в РИК, но в присъствието на онези трима членове, които пренасят документите и книжата, заедно с протоколите, в РИК. А ние знаем, че установяването на резултатите в избирателната секция е в компетентността на секционната комисия в пълния си състав. Могат да възникнат въпроси, които да поставят под съмнение доверието ,което трябва да бъде изградено наново към машинното гласуване, защото в предходните избори беше паднало до критични стойности и хората предпочитаха в голямата си част да гласуват с хартиени бюлетини. За да бъде върнато доверието, трябва да се прецизират текстовете, за да няма възможност за тълкуване или за обратно прилагане на тези текстове в процеса на работата и на изборите.“ Това обясни Александър Андреев,  бивш председател на Централната избирателна комисия, след приемането на първо четене на промените, които връщат изцяло машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели.

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.