„Психичното здраве в България е задният двор на медицината, както и палиативните грижи за хора с онкологични заболявания или тези, които умират от някакви сериозни заболявания. И те, и хората с нужди от палиативна грижа, както и хората с психични заболявания, са оставени да се справят сами, тежат на семействата си, без да имат необходимата достатъчно развита социална и здравна инфраструктура, която да им помогне да се възстановят. Всеки от нас е преминал през някаква форма на психично страдание – раздяла, развод, загуба на работа може да отключи тревожност, загубата на работа може да отключи тревожност или депресивна симптоматика при майката. При бащата усещането за безнадеждност, ако той е единственият човек, който трябва да положи грижи за семейството, така че всеки от нас преминава през различни житейски събития, които са свързани с някаква форма на тревожност. Тревожността и депресивността не са огромен проблем, когато биват овладени и ние някак се справяме в живота с тях, през общуване, социализация, търсене на психологична подкрепа, ако имаме възможност за това, той като знаем, че в България психологическата помощ не е безплатна и не е достъпна, но когато се стигне до тежко заболяване, до боледуване, до развитие на болестно състояние, хората у нас търсят психиатричната помощ, ако имат достъп до нея. Психиатричните грижи в България, особено в болнична среда, са под всякакъв санитарен и човешки минимум, така че няма да коментирам повече около това.“ Това коментира в ефира на bTV Radio Александър Миланов, клиничен социален работник, по повод убийството на две деца във Вакарел, за което е задържана тяхната майка. Тя е направила самопризнания и е споделила, че е искала да отнеме и своя живот.
„Разширеното самоубийство по принцип представлява едно не премислено, провокирано от някаква извънредна ситуация, която от своя страна е провокирана от тежко психично страдание, като това може да бъде психоза, може да бъде нелекувана депресия, но така или иначе самият акт е в следствие на някакъв психотичен пристъп, тогава, когато в главата на извършителя се проявява мисъл за това, че децата или други близки са застрашени от някаква опасност и само смъртта, отнемането на живота може да ги спаси от потенциалните опасности и заплахи. След това разбира се последва самоубийство. Много често то е изненадващо и никой родител, който няма някакво тежко психично страдание не се събужда сутрин с мисълта, че ще убие децата си. В този случай хипотетично говорим, без да познаваме всички детайли по него, вероятно става дума за нелекувано, непроследено, неосъзнато за близките, роднините, най-близкия кръг съседии приятели на това семейство психично страдание. Психично страдание, което можем да адресираме към няколко момента от живота на това семейство – ако те са бежанци от войната, ако това преместване е свързано с много високи очаквания, усещане за безнадеждност, бедност, ограничени финансови ресурси, но каквито и да са причините, довели до отключването на психичното страдание, трябва да си дадем сметка, че тук наистина става дума за много сериозно и много тежко психично заболяване.“,каза Александър Миланов.
За симптомите, че човек преживява тежко психическо състояние, той посочи:
„Симптомите могат да бъдат различни, защото спектърът на психиатрични заболявания е различен, но най-често те са свързани с една апатия, отказ от храна и сън, невъзможност за влизане в социален контакт, изолация, отказ от общуване, изричане на всякакви мисли, свързани със суицидни нагласи, говорене за безнадежност и загуба на смисъл. При всички случаи обаче, откъсването от реалността, говоренето за реални неща, които плашат човека, също са индикатор.“
Цялото интервю с Александър Миланов можете да чуете на звуковия файл.