Все още нещата никой не може да прогнозира дали ще има кабинет – даже и тези, които трябва да вземат решение и са най-близо до преговори изглеждат във вътрешен конфликт и затова всички послания на политици са силно противоречиви. Това заяви пред bTV Radio политическият психолог проф. Антоанета Христова.
„Противоречията са между това, че всички очакват да има кабинет, който да успокои страховете им, и че редовно правителство управлява множеството кризи, в които сме. Всеки човек го усеща по джоба си. Осъзнаването, че трябва да се отговори на това очакване кара всички политици да говорят по този начин – да успокояват обществото и да показват желание да се направи правителство. От другата страна обаче тежи на везната другата гледна точка – че все още малко време е минало след многото обиди, които си нанесоха политическите партии по време на предизборната кампания през последните 2 години. Тези обиди като психолог мога да кажа, че искат време, за да бъдат забравени и да се успокои негативната емоция, предизвикана от тях и затова все още отвътре не им дава да отворят врата и да кажат – готови сме да направим правителство, с който и да е мандат. Към днешна дата неопределеността е много висока в политиците, които преговарят и никой не може да каже дали ще има правителство или не“, коментира тя.
Диалогът е много по-добър инструмент за формиране на общи решения, отколкото мълчанието и от тази гледна точка последните 2 седмици са по-оптимистични, отколкото периода преди един месец, посочи политологът доц. Борис Попиванов. „Ако мога да перифразирам една фраза – разговорите за кабинет вървяха много добре, докато не се намесиха лидерите. Имам предвид всички противоречиви, разнородни и променящи се и не почиващи на достатъчно ясна логика за избирателите сигнали, които лидерите на политически партии излъчват постоянно в свои изявления. Сигнали, които не позволяват да очертаем общата картина и да посочим дали диалогът отива към съставяне на правителство или към поредния блокаж. 2 основни притеснения владеят българските парламентарни партии. Едното е, че ако влязат в коалиция, която се възприема като лоша или безпринципна, техните избиратели ще ги накажат. Ако пък не влязат в коалиция, и се стигне до предсрочни избори в началото на март, избирателите пак ще ги накажат, че политическата криза е продължила. И тези 2 притеснения действат едно срещу друго. Те са до голяма степен завръзката на цялата тази парламентарна драма, която наблюдаваме и която почива повече на емоции, отколкото на рационалния интерес, на разбиранията на отделните партии.“, заяви още той.
Според доц. Попиванов, някои партии не се различават драматично по отношение на възгледите си за страната, за геополитическата ориентация на България и няколко гласувания го доказват – за членството в еврозоната, за оръжие за Украйна, за новите самолети, за хартиената бюлетина. „Постигнатите сериозни мнозинства показват, че партиите могат да направят правителство. Въпросът е дали са готови да поемат отговорността за това и да излязат от изчерпаната риторика на червените линии.“, каза още доц.Попиванов.
Чуйте целия анализ на събитията от седмицата в интервюто на водещата Надежда Василева с политическия психолог професор Антоанета Христова и с политолога доц. Борис Попиванов в звуковия файл.
