Средните цени на клинични пътеки в големи многопрофилни университетски болници покриват само 20-40 процента от реалната цена на лечението. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика. Според здравния икономист Аркади Шарков, който е и съветник на служебния здравен министър, могат да бъдат въведени мерки за решаване на проблемите като регламентиране на доплащането от страна на пациентите, отпускане на ваучери за здравни услуги, както и заделяне на средства от акцизи.

„Регламентирането на доплащането е двойна верификация – когато пациентът от една страна – той така или иначе доплаща в системата, въпросът е, че в много от случаите доплаща и под маса, ако това плащане стане над маса, верифицира се в лечебно заведение, както от другата страна касата, която е основният финансиращ орган на лечебните заведения на базата на договори заплати от другата страна – тогава ще има двойна верификация за извършена дейност. В момента в немалка степен и част от тези дейности се заплащат или само частично от касата, или това, което се заплаща или надплаща от пациента, е по-скоро невидимо. Тук говорим и за един вид прозрачност на дейностите в самата система на здравеопазването. Идеята е да се изсветли това, което се доплаща до момента. Включваме и другите 2 елемента в доклада – целевото заделяне от акцизи – около 500 милиона или половин милиард допълнително може да бъде заделен, ако само 10% от акцизите да бъдат заделени за здравеопазване и този половин милиард да се разпредели по пера в НЗОК, а другото е – когато говорим за политики по социално подпомагане или профилактика и превенция – тук говорим за извънболнична и болнична медицинска помощ – тук говорим за ваучерно финансиране на подобен тип дейности. Или ако държавата реши, че трябва да помогне на пенсионерите да посетят лекар, тъй като те са едни от най-големите ползватели на системата, то тя може да го направи най-видимо и най-прозрачно чрез ваучери, които могат да бъдат използвани само за тази дейност“, обясни Аркади Шарков пред bTV Radio.

„Последните години бяха направени добри опити и добри действия от БЛС по отношение на Националния рамков договор и повишаването на цените на клиничните пътеки – от една страна заради ковид, от друга заради други обстоятелства в системата, но това, което нашият анализ показва с данни от миналата година, от примерна болница в страната е, че има още какво да се направи. Когато говорим за недостиг на средства, от една страна можем да го гледаме от пациентска перспектива. Очевидно има недостиг на средства, щом някои пациенти се налага да доплащат – дали по регламентиран, дали по не толкова регламентиран начин или под масата. Когато говорим за недостиг на средства на самите лечебни заведения, това не е нова тема. Знаете, че преди ковид пандемията и сега, в следствие на инфлацията при цените, повишаването на цените на енергоизточниците, както и повишаването на цените на всички останали стоки в системата води до това, че и цените в здравеопазването изостават и съответно не могат да насмогнат толкова бързо. Защо не могат да насмогнат – отговорът е по-прост, отколкото в останалите цени в икономиката – защото до не малка степен цените се задават командно или по-точно централно-административно. Или ако се сключи НРД, веднъж или 2 пъти в годината с едни определени стойности, то единствената възможност за доплащане, или съответно подпомагане на лечебните заведения, можем да говорим и за доболничната медицинска помощ, е чрез или директни плащания, или чрез избор на екипи и още няколко възможности, които предоставя законът. Цените изостават над 2 пъти от останалите цени в икономиката. Ако погледнем инфлационно, при инфлация средно 17%, цените в здравеопазването, инфлацията в здравеопазването е около 8,5%. Тоест 2 пъти по-малко от останалите цени. Това си проличава и когато видите протестите на различни лечебни заведения, че нямат пари да си заплатят тока и отоплението, и съответно има недостиг на финансирането на определен вид дейности“, коментира още здравният икономист.

Цялото интервю на Аркади Шарков пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.