В България има повече от необходимия брой болници за намаляващото население на страната, показва анализ на Института за пазарна икономика. Защо тогава се стига до там, че се връщат спешни пациенти? Ситуацията анализира в ефира на bTV Radio здравният икономист Аркади Шарков.
„Преди години ЕКИП изкара подобен анализ, включително и със социологическо проучване, който касаеше количеството на болниците в България спрямо средноевропейските нива и пациентите, които преминават през тях, една добра картинка е конкретният анализ на състоянието, той описва и други аспекти на помощта, например това, че повечето приходи са за държавните, отколкото за общинските, което е логично, защото държавните са тези, които имат договори по повече клинични пътеки и по-високи нива на компетентност мисля. Въпросът защо се връщат пациенти – в зависимост от усложненията, от типажа на заболяването, говорим за спешната помощ, когато има върнати пациенти, тук говорим и за сложността на самото заболяване и възможността на съответното лечебно заведение този пациент да бъде лекуван ефективно. И на базата на това се преценява дали болницата може да го приеме или не. Естествено има и злоупотреби с възможностите, тоест болницата може да приеме подобен пациент, макар и тежък, но решава да не го приеме, когато се касае за недобра практика, но това по-скоро са изключенията в случая. От друга страна, когато говорим за количествено измерение на болниците, когато преди 89-та голяма част от лечебните заведения с публичен характер, били те общински или държавни, са отговаряли на друго количество на населението в България и други демографски процеси. Което впоследствие след 1989-та, след преселението на една не малка част от българското население и в чужбина, а отделно и от урбанистичните нагласи, а именно преселването от селата към градовете, води до това, че немалка част от общинските болници и тези, които са в по-малки населени места, остават без пациентопоток, което със себе си води и до ниски приходи и невъзможност за изплащане на заплати. И целият този процес се умножава допълнително, след като има и частни болници на пазара, които са равнопоставени на общинските и държавните, които изникват по конкретни места и за конкретни заболявания. Всичко това води България да има 350, по някои данни 380 лечебни заведения за болнична помощ.“, посочи Аркади Шарков.
Относно данните за над 2 милиона хоспитализации годишно и как болничната помощ може да бъде по-ефективна, Шарков коментира:
„Последните 2 години има ръст в бюджета за болничната помощ, който касата заделя, което със себе си води да има и по-добра диагностика, превенция и профилактика на хроничните заболявания при пациентите. Именно изместването на фокуса от болничната към извънболничната помощ може да намали този пациентопоток към лечебните заведения, както и промяната на част от клиничните пътеки, които вместо да бъдат изпълнявани за 3-4 дни, да бъдат изпълнявани в рамките на ден амбулаторно. Така че това също е елемент на възможните реформи, които тепърва предстоят, но бавно последните 2 години те са започнали да се случват в следствие и на добрите резултати от преговорите между Българския лекарски съюз и касата, касаещи Националния рамков договор.“
По повод предложения в проекта за анекс към Националния рамков договор болници да плащат глоби до 15 000 лева, ако системно поддържат твърде голяма разлика между най-ниските и най-високите заплати, и ако не могат отговорят на изискването възнагражденията да не са по-ниски от действащия колективен трудов договор за сектора, Шарков посочи:
„Има лечебни заведения, които дори да няма такива диспропорции между директора и медицинската сестра, нямат пациентопоток и нямат приходи, за да могат да поддържат такива заплати. Негативният стимул като глобите, може да подейства за някои, но цялостно може да навреди на тези лечебни заведения, които не могат по никакъв начин да заплатят, тъй като при тях няма приходи. Между 90-95% от приходите на едно лечебно заведение идват от клинични пътеки, ако пациентът реши да се лекува там, извършено му е лечението, има престой и всичко останало, тогава болницата има пари. Ако не отиде, болницата няма откъде да получи тези пари и да плати тези заплати. И тук ще остане казусът за голяма част от общинските лечебни заведения, може би и малка част от държавните, за това кой ще компенсира именно тази разлика. Защото общинските зависят от общините и от бюджетите там. Докато държавните зависят от принципала – Министерството на здравеопазването. Субсидирането на лечебните заведения по закон е невъзможно и влиза в конфликт с европейските правила и регулации, и тук става по-сложен казусът – всяко едно подобно действие трябва да бъде съпроводено с пилотно провеждане на процеса, за да се провери как ще рефлектира в последствие върху стабилността на болничния пазар.“
Цялото интервю с Аркади Шарков можете да чуете на звуковия файл.
