„Всеки подобен фестивал, както преки ползи, а именно това, че има пряко ангажирани хотелска и ресторантска част в сферата на обслужването, има и своите косвени ползи за съпътстващия бизнес около това, а именно с това, че може да привлече и привлича чрез реклама допълнителен поток, който да посети България. Ако това бъде обвързано и с културна програма, тук може да бъде разширено и по отношение на развитието на една немалка културна програма, във времето, когато това европейско състезание пребивава на територията на страната, оттам насетне зависи и от представянето на нашата държава като страна-домакин, в дългосрочен план води и до преки ползи за държавата ни като дестинация за подобен тип събития. Тя и до момента е известна по отношение на музикалните фестивали, особено Пловдив като културна столица, ако дадем пример за град, който използва максимума от подобен тип мероприятия.“ Това каза пред bTV Radio Аркади Шарков, икономист от Експертния клуб за икономика и политика за предстоящото домакинство на Евровизия.

По отношение на предложенията на управляващите за бюджета, той коментира:

„Това беше и предизборното обещание на Прогресивна България, че няма да вдига данъците тази година, при равни други условия, това е бюджет 2026, за който си говорим. Единственото повишение е косвеното повишение чрез увеличение на максималния осигурителен доход на 2300 евро, което само по себе си носи допълнителни приходи както за НОИ, така и за НЗОК в тази си част. А именно и към момента ако направим паралел с предишни правителства, осигуровките като част от целия пакет не бяха пипани, единственото предложение беше в края на миналата година с 2% покачване на пенсионната осигуровка към НОИ, естествено не мина, но начинът, по който допълнително се финансират здравната и социалната сфери е чрез МРЗ и максималния осигурителен доход. Преди да бъде направен задълбочен анализ и да се види как прогресира дефицитът до края на годината, официалните параметри към момента, това, което излезе като данни от страна на ЕК и Евростат е, че е около 3,5% официално отчетен, докато оценката на Фискалния съвет е за реален дефицит от 5,5%. До края на годината има опасения, че ще нарасне до 7-8 процента, което е един сериозен казус пред нашата страна, не по отношение просто на цялостното развитие на икономиката, макар че сега има повишение на БВП навярно и базирано на потреблението, но когато не произвеждаме и когато имаме инфлация, така да се каже, нисък ръст на икономиката, високи и растящи цени, това води до стагфлация. Стагфлация с увеличаващ се дефицит, особено по отношение на това, че финансирането, когато говорим за пенсиите, под една или друга форма, рано или късно ще трябва да бъде кърпено със заеми, ако не бъдат предприети мерки по отношение на повишаване на пенсионната възраст или повишаване на процента, който отделяме към НОИ от заплатите си.“

Целия разговор с Аркади Шарков можете да чуете на следващия звуков файл.