„От гледна точка на работещите, това е бюджет на мизерията. От гледна точка на икономическата политика, такава не прозира вътре в самия бюджет, той е абсолютно инерционен. Отново имаме приходи, които няма да бъдат събрани, тоест имаме надценена приходна част. Най-лошото е, че има изоставане с доходите. Прекалено много сектори, дори и по данни на НСИ са с ниски доходи, да не говорим, че има сектори, в които заплатите не са такива, каквито отчита статистиката. Тоест имаме доста голям сив сектор, където държавата може да насочи усилия и да предприеме действия, така че там да се плащат данъци и осигуровки.“ Това коментира пред bTV Radio главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев за бюджета за догодина.
„Увеличението на минималната работна заплата е съгласно Кодекса на труда, там няма изненада. Изненада беше, че в първоначалните проекти на Закон за ДОО и НЗОК беше заложено под определената минимална работна заплата за следващата година. Властта се поправи, вече има минимална работна заплата, която съвпада със законовото изискване. По отношение на двата процента осигурителна вноска допълнителна, това ще натовари работещите допълнително поне с 0,8% и изземване на доход. И тук въпросът е друг – как ще бъде компенсиран този доход, защото говорим не само за частния сектор, а и за държавния сектор. Тоест публичните предприятия и публичния сектор целия – лекари, учители и всички останали, по какъв начин те ще бъдат компенсирани. Заложеното в бюджета нарастване на работните заплати е около 5 на сто. Като сложим цялата инфлация, натрупана за тази година, плюс прогнозната догодина, плюс това, че тази година бяха увеличени само с 5 на сто заплатите, има определено не малко намаление на покупателната сила на заплатите, което означава свиване на кошницата на домакинствата. Така че тук – ако се качват осигурителните вноски – не сме съгласни, ако отива за сметка на работещите. Или и те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин.“, посочи още Кацарчев.
За позицията на работодателите, че късно са получили проектобюджета и за отказа им да участват в заседанието на НСТС, Кацарчев коментира: „Съгласно правилника на Тристранния съвет, материалите трябва да се пратят 7 работни дни предварително, при извънредни заседания 2 дни предварително. В случая това не беше спазено, тук става въпрос за огромен по обем материал и съществено важен за държавата и хората, така че тук нямаме разминавания в мненията и би трябвало поне тези срокове, които са разписани в правилата, да се спазват.“
Целия разговор с Атанас Кацарчев можете да чуете на следващия звуков файл.
