„Част от децата, които имат агресивни прояви, просто са деца, които не са били обгрижени достатъчно. Тук се вижда от това, което е правено до момента, че все пак това дете са се опитвали да го обхване системата и да се погрижат за него. Защо не ни се получават нещата обаче? Като че ли някак си изостава психичната грижа за децата. Защото такива деца преминават през изключително голям стрес и напрежение, и отношение, и от страна на техните връстници включително и малко е като – капе капката постоянно и накрая нещо избива. Не винаги детето е виновно. То има антисоциални нагласи видимо, не е отишло без нож, никой не носи ей така нож, но въпреки това въпреки всичко не трябва да забравяме, че децата-извършители – те самите са жертви, тези неща – трансгенерационните, междупоколенческите, ги има.“ Това каза в студиото на bTV Radio гл. ас. д-р Благородна Макева, по повод случая в столичен мол, в който младеж прободе фатално с нож 15-годишно момче. Благородна Макева е бивш заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, преподавател в Академията на МВР, експерт, който години се занимава с проблемите, свързани с домашното насилие и консултант на УНИЦЕФ-България по въпросите, свързани с насилието над деца.
По отношение на мерките, които трябва да бъдат взети след случаите с агресията на деца, сред които и този в училище в столичния квартал „Христо Ботев“ , при който осмокласник рани с нож 12-годишно момче, Благородна Макева коментира:
„Насилието в училищата, разбира се, е проблемно. Дори да погледнем едно изследване, което УНИЦЕФ-България направи преди няколко години, ще видите, че то посочва, че най-често насилие над деца се извършва в училищна среда. От всички анкетирани дечица, най-голям дял от тях са посочили, че са преживели някаква форма на насилие в училищна среда. За да може да се стопират и превантират такива случаи, трябва мултисекторна и интердисциплинарна работа. Не е само работа на една институция, не е само работа на училището, не е само работа на МВР, не е само работа на здравните власти. Аз казах, че недоглеждането по-скоро за психичното здраве на подрастващото поколение и някак си родителите забързани да се погрижим за тях, да има с какво да ги нахраним, с какво да ги облечем, да им купим учебниците, забравяме другото – да се погрижим за вътрешния свят на децата си. Така че тук мерките трябва да бъдат комплексни, мултидисциплинарни и да се работи в екип. Предната седмица бях на едно обучение в Банско, неправителствена организация реализираше едно обучение, те направиха нещо, което на мен много ми допада като експерт. И защо ще ви го разкажа – защото в този случай те обучават деца, връстниците да бъдат детски съветници, обучават ги кое е правилно, как да се постъпва, как да се минимизира рискът, какви мерки за безопасност самите деца могат да вземат и после това познание, което е предадено на тези деца го предават самите деца. Струва ми се, че е наистина добре да се помисли в училищата, където децата ни прекарват най-голямото си време от ежедневието, да се помисли за работа с децата от различни специалисти, но може би от млади хора, които тези деца ги виждат в различните социални мрежи, и ги следват като пример за подражание. Да се подберат хора, които говорят на техния език, могат по-лесно да достъпят света им, по-лесно да стигнат до тях. Хубаво е да се обмисли малко повече училищното образование да се разчупи и да отвори врати за малко по-различен подход за работа с децата и в училищна среда.“
На въпрос дали родители и учители разпознават ли рисковете, Благородна Маакева посочи:
„Смятам, че не всеки родител е достатъчно добре подготвен да оцени адекватно една такава ситуация и риска, който тя носи за децата му. Дори не могат да оценят адекватно и действията, които тяхното дете е направило, често казват – и ние когато бяхме малки се карахме, биехме се, самите те омаловажават случващото се. И когато на едно дете, авторитетът, който трябва да бъдат родителите, вижда, че неговите родители омаловажават това, което се случва, то приема оценката на възрастния, чието поведение следва. Учителите безспорно е изключително важно да бъдат обучени да разпознават признаци не само, че нещо нередно се случва във вътрешния свят на това дете, и то има нужда да му се подаде ръка, защото могат да бъдат много различни външни проявления, но могат да бъдат и много психосоматични. Заекване и логопед - виждате, тук има нужда в поредните няколко случая, които коментирате, всички тези външни проявления на това, че детето страда вътрешно, някой трябва да ги забележи. Ако детето изведнъж напълнее или изведнъж отслабне, ако промени начина си на поведение, ако стане твърде плачливо или твърде агресивно, те трябва да бъдат обучени – родителите и учителите.“
За случая с тройното убийство в Бургаско, при който соченият за извършител е имал забрана да се доближава до дома, и има индикации за проблеми с психичното състояние при него и при баща му, Благородна Макева коментира:
„Когато говорим за защита от домашно насилие, защитата е като пъзел. И едно парченце да липсва, тя е непълна. Същото важи и за насилието над деца. В случая лицето, което е задържано като потенциален извършител на убийството, ние не можем да го наричаме така, докато не влезе в сила присъда, но всички данни сочат това, той е млад човек, и самият той има някакви проблеми. Поне от социалните мрежи, от коментари от хора от това село – той също имал прояви, баща му е бил регистриран в психиатрия, той не. Отново опираме до проблема с проследяване на психичното здраве на хората. Ако имаме такива индикации, че психичното здраве на този насилник, срещу когото вече има постановени мерки за защита, по реда на Закона за защита от домашното насилие, как точно да ги проследим, когато няма единни регистри, които да се свързват? В момента лисва Национална информационна система, каквато беше предвидено 2023-та година да се случи, август месец трябваше да я има 2024г. Слава Богу, МВР като една от институциите, която има задължения, има собствена информационна система. Но не може да сме навсякъде, не може полицията да е във всяко едно малко населено място, за да упражнява контрол. Може би трябва да се постави въпросът в такива случаи, в които има наложена забрана за приближаване, как може да бъде контролирано. В други държави се използват така наречените гривни, обаче тези гривни се подава към някакъв център, за да се локализира придвижването.“
Целия разговор с Благородна Макева пред водещата Надежда Василева можете да чуете на следващия звуков файл.
