При 42% от изследваните сирена е установено необявено високо водно съдържание – над 60%. Това показва последното проучване на Асоциация „Активни потребители“, за което разказа Богомил Николов.

По думите му това не е нов проблем, а тенденция, която организацията наблюдава в рамките на последните години. Докато преди производителите са използвали масово хидрогенирани палмови мазнини, сега според Николов „модерната практика“ е сиренето да се предлага с повече вода.

„Класическата технология изисква сиренето да узрее 45 дни“, обясни Николов. В процеса на зреене продуктът подобрява вкусовите си качества и губи част от водата. Така нормалното узряло сирене достига водно съдържание около 54-57%.

При по-бързо пускане на пазара обаче – само около седмица след производството – съдържанието на вода може да надхвърли 60%, а понякога да достигне 65-70%.

Това създава икономическа изгода за производителя, тъй като потребителят плаща за по-голямо тегло, в което има повече вода и по-малко реален млечен продукт.

Според Николов проблемът обаче не се изчерпва само с това, че потребителите плащат за вода.

„Ако беше само това, човек някак си да махне с ръка, да каже: „Хайде добре, ще платя малко за вода“, но всъщност има и много скрити вреди“, посочи той.

По думите му неузрялото сирене може да създаде стомашно-чревни проблеми при по-чувствителни хора, а качеството му не може да се сравнява с това на добре узрелия продукт.

Още по-сериозен е въпросът от нормативна гледна точка. Николов посочи, че сирене с водно съдържание над 65% не би трябвало да се продава. В проведеното от „Активни потребители“ изследване две от сирената са били с около 70% вода.

Къде е контролът?

Според Богомил Николов наличието на подобни продукти в големите търговски вериги поставя въпроса за ефективността на контрола.

Той обясни, че Българската агенция по безопасност на храните работи на принципа на оценка на риска, но според него при контрола не се отчита достатъчно икономическият риск.

„Те гледат по съвсем друг начин на риска, възприемайки го само като производствен риск“, каза Николов.

Според него цената на продукта също може да бъде важен сигнал за потенциален проблем. По информация, която организацията е получила от представители на млечния бранш, качествено сирене не може да достигне до магазина на цена под 9 евро за килограм.

В същото време на пазара се предлагат сирена за около 5-6 евро килограм.

Именно тази разлика според Николов трябва да бъде сигнал за по-задълбочена проверка.

Той предупреди и за друг проблем – възможността някои производители и търговци да използват ниската цена като маркетингово предимство, включително на фона на инициативата „Кошница с грижи“, но за сметка на реалното качество на продукта.

Според „Активни потребители“ резултатите от изследването показват необходимост от по-ефективен контрол, който да следи не само формалното съответствие на продуктите, но и икономическите стимули зад предлагането на необичайно евтини храни.