„Не може така да се живее, буквално да трябва оцеляваме и да се стремим да не бъдем тотално смачкани от системата. Защото накрая какво се получава – виждаме лекари, които работят с нежелание, всеки се е срещал с такива, но това не е защото така им е скимнало, просто са били смачкани от тази порочна система на здравеопазването в момента.“ Това каза пред bTV Radio д-р Даниел Кипров, млад лекар-специализант. За исканото от младите лекари увеличение на възнагражденията той посочи: „Колегите са заложили една сума, която позволява едно издържане буквално и един нормален живот, върху който един млад специалист може са стъпи и да се изгражда – да има възможността да не се притеснява за битови условия и тази сума, която са заложили е 150% от средната работна заплата за изминалата година, което мисля, че е доста адекватно.“
„Аз работя като общопрактикуващ лекар, като съм на 2 работни места. Единият ми работен договор е за 8 часа, пълен работен ден, другият е за 2 часа,. Реално като сметнем работя по 10 часа на ден, но отделно понякога ми се налага да ходя и на трети места, понеже като общопрактикуващ лекар ние нямаме право на никакъв отпуск технически, и когато отсъства някой, трябва да бъде заместен и аз трябва да помагам на колеги и да ги покривам когато те отсъстват.“, обясни той.
По повод думите на Тошко Йорданов за младите лекари, д-р Кипров коментира: „За извинението на Тошко Йорданов искам да коментирам, че според мен не беше искрено извинение – беше от сорта на – извинявам се, ако някой се е обидил. Тоест той не съжаляваше за своите думи като съдържание, просто опита да замаже положението заради реакциите, които се получиха. Той стои зад думите си до ден днешен и дори се беше изказал по повод това дали е редно да си подаде оставката, че по тази логика той трябва да иска оставката на всеки, които има различно от неговото мнение. Тоест той стои зад мнението си и затова не иска да подава оставка. Аз лично не бих бил склонен да приема извинението, защото той не разбира какво направи със своите изказвания, но пък всъщност се оказа и доста полезно и допринесе за нашата кауза, защото хората видяха какво е отношението, защото той говореше според мен от името на много други хора, които нямат смелостта да изкажат тези крайни сви мнения.“
„Сблъсъкът с реалността беше на много ранен етап, още по време на самото обучение, когато навлязохме малко повече в клиниката, като ако се върнем пак на Тошко Йорданов, освен това изказване, той имаше и много други, то беше изключително дълго неговото излияние, като се отнасяше един вид към нас младите лекари не като към лекар, а като към някакви ученици, които не би следвало да имат претенции за каквото и да е. Като обаче дори още като студенти, явно не му е известно, но ние се включваме до такава степен в работния процес, особено последната година като стажант-лекари, макар че се водим още студенти, ние участваме активно в работния процес. Дори на мен ми се е налагало неведнъж да се включвам в реанимационни мероприятия на човек, който загива и ние трябва да го върнем буквално към живота. Като на много места не сме успявали, на други сме успявали и аз съм бил част от това. Никой не ми е плащал за това, това е било част от моето обучение. И това са 6 дълги тежки години, които като ги завърши човек, явно не може да претендира дори и за 500 долара – според Тошко Йорданов.“, каза още д-р Кипров.
За нереализираното желание да стане ендокринолог, младият лекар обясни: „Потърсих някаква възможност да се случи това нещо, това, което ми беше цел тогава и имах мотивацията, но това, което срещах беше една непробиваема стена. Ходих, говорих с професори, началници на отделения. Отговорът, който срещам е – или няма никакъв шанс, или да, можем да измислим нещо, но ако се съгласиш да работиш за без пари. Има законова вратичка, която позволява това те да те назначат, но да не се водят реално работодател, но всъщност да стоиш цял ден и да работиш за тях, но да не получаваш абсолютно нищо насреща. Има колеги, които са го започнали това нещо и са се съгласили. Аз лично нямаше как, понеже исках да мога да си плащам сметките и да преживявам някак, но предполагам, че тези, които го правят, разчитат до голяма степен на родителите си, като това за мен е обидно - за работата, за усилията, които полагаме, дълги и тежки години на труд, умора, и същевременно когато не работим, трябва и допълнително да четем и да се подобряваме. И накрая да разчитаме на родителите си, това да е отплатата, която получаваме насреща, за мен е срамно, но това е реалността, която получаваме на много места.“
Какъв съвет би дал д-р Кипров на млади хора, които искат да учат медицина:
„Първо много добре да се замислят от къде идва мотивацията им. Ако е истинска вътрешна мотивация на база на това, което са преживели, обичат да комуникират с хора и да им помагат, това трябва да ги води, защото ако ги водят някакви романтични за това ,че ще имат някакъв статут особен в обществото или хората винаги ще са им благодарни, със сигурност не и за пари – ако това са причините им, трябва да си преосмислят избора, защото мотивацията трябва да идва отвътре.“
Цялото интервю с д-р Даниел Кипров можете да чуете на следващия звуков файл.
