„Това, което аз като психолог мога да ви кажа е, че отдавна, не е просто на тези избори, в обществено-политическия живот, и то не само у нас, много хора изглежда се ръководят в собствените си избори и действия не винаги съзнателно, предимно от това, което отхвърлят и мразят, или от което се отвращават. Това е базисна емоция – отвращението, а не от това, което подкрепят, харесват и ценят. Тоест имаме една негативна идентификация. Това е за нас една част от причините за това предпазно дезангажиране на голяма част - това е 70% и повече на първия тур, агресивно-защитно мислене и поведение. И това е част от този спектър мотиви и дълбоки емоционално базирани нагласи на негласуващите. Някои от тях правят, разбира се, и една допълнителна стъпка - ние ги наричаме агресивно-защитни. Тези, които все пак отиват там, за да декларират твърдо, че не подкрепят никой от участниците. Но много от тези, които не си правят този труд, са със същата агресивно-защитна нагласа, което може да се разглежда частично поне и като наказателен вот. Но имаме и хора, които са идеалисти и перфекционисти в очакванията си към политическия елит и са неудовлетворени по друг начин. Тоест този спектър трябва да се изследва и той е динамичен, макар че има набелязани тенденции в предходните избори, а и имаме профил емоционален, около 75% от хората, които сме питали, изпитват чувство на тревожност в предизборния период.“ Това каза пред bTV Radio психологът д-р Пламен Димитров за това, че голяма част от избирателите гласуват не за някого, а против друг, или отбелязват „Не подкрепям никого“.
За ниската избирателна активност на този вот – под 30%, д-р Димитров обясни:
„В предишни изследвания предходните години аз наблюдавах това, че негласуващите не са монолитна, хомогенна група, на която може лесно да се лепне етикетът апатия, разочарование. Истината е, че явно участието на тези и на предходни избори поражда у хората готовност да избегнат това поведение по свои причини. Може да се каже, че има поне три клъстера и цяла дузина стилове за това дезангажиране психологически, когато имаме избор и той е даже гарантиран, виждате колко инвестиции има да се осигури една предизборна и изборна кампания, това реално да не се участва е комплексно поведение, което не може без изследвания да разкрие мотивите. Много от тези мотиви са неосъзнавани, плод са на дългогодишни преживявания и е много опростенчески да се генерализира, че има една единствена причина. Ние наблюдаваме цялата палитра от избягващи поведения. От една страна, много хора изпитват само, ангажирайки вниманието си с политическия живот в България, а по време на избори това внимание е бомбардирано от всички кандидати и от медиите, и това, което се случва, е, че те изпитват безпокойство по много причини. Затова голямата част от негласуващите реално попадат в тази група на избягващите, защото изпитват тревожни, някои дори депресивни чувства или неадекватност, чувства, които са трудни за овладяване и избягването е защитна несъзнателна реакция.“
Целия разговор за психологията на вота можете да чуете на следващия звуков файл.
