„Доверието е нещо, което преживява човек в отношенията с другите хора, то не може да бъде вменено на обществото, защото самото общество е абстракция, има човешки отношения и там има разстройство, и то не от днес и не само поради това, което ни се случва, то е само симптом на една система, която води до това, че в европейските сравнителни изследвания, когато стигаме до България, имаме най-ниските показатели за доверие между хората, от там към групи и институции, които имат основни важни функции в обществото, разстроени са нашите човешки отношения и обществени, и в тази рамка. От гледна точка на психологията реакциите са разнообразни, имаме и обяснение, имаме и много аналози и в българската, и в международната история има много трагични случаи. Всяко напомняне за смъртта води до един екзистенциален ужас, а при нас той е хроничен заради несигурността и неспособността ни да се справяме като групи, общности, общество, държава, с проблеми, които практически измерват нашата ефективност и зрялост. И понеже се чувстваме виновни и тревожни едновременно, включваме защитни механизми. Някои от тях са агресивно сочене с пръст и търсене на виновни, налагане на собствено мнение, без да имаш доказателства, факти, аз не мога да изкажа нищо друго, освен съболезнования за преждевременно загубени животи, каквито и да са причините за това.“ Това коментира в ефира на bTV Radio д-р Пламен Димитров, клиничен и организационен психолог, по повод случая „Петрохан“, съмненията и недоверието към институциите.

На въпрос защо семейства предпочитат да дадат децата си за обучение на тази организация, вместо в училища и държавни структури, психологът посочи:

„Вярването е свързано с две много важни сили в психодинамиката – и на индивидуално, и на групово, и на институционално ниво. Цялата ни цивилизация се изгражда около такива осмислени абсурди понякога, защото психиката на човек позволява да вярва във всякакви абсурди и от там да произтичат какви ли не неща, само за да не разбере истинските причини за своето поведение. Отчаянието и надеждата също са важни двигатели. Когато хората имат проблеми, които не са могли да решат по един подреден, методичен, научно обоснован начин, те се втурват в какви ли не посоки – езотерични движения, учения, практики – нека го кажем, човечеството е създало 3000 религии и какви ли не идеологически модели на обяснения на света и мястото ни в него. И ние ги проектираме непрекъснато върху другите. Това правим и в момента. Тревожността, безпокойството, усещането за загуба на контрол, безпомощност се проектират в какви ли не шизопараноични формати и така действат не само отделните хора, а и много групи, които почват с това да се идентифицират и това е известно от хилядолетия в човешката история. За съжаление го виждаме и в 21 век по този начин.“

На въпрос защо майка, която е поверила сина си на Ивайло Калушев, за да му помогне, защото е пушил марухуана, казва, че вярва повече на Калушев, отколкото на собственото си дете, което е подало сигнал за сексуално посегателство срещу него, д-р Пламен Димитров коментира:

„ Много хора живеят в своето въображение. То може да поражда невероятни модели за обяснение на света и отношенията между хората и някой път те не изглеждат странни, но от гледна точка на общата и клинична психопатология това е много често явление. Тук трябва да кажем къде сме ние. Ако има достъпни качествени грижи например за работа със зависимостите при младите хора, а няма достатъчно такива, къде са тези институции, в които науката е дала много по-добри възможности за справяне с житейските проблеми, не, деинтелектуализацията, свръхполитизацията и изтласкването на тези еволюционно постигнати модели на справяне водят до това, че хората използват за самозащита, без да го осъзнават, какви ли не ирационални модели. И са готови например да живеят на кредит масово, да кредитират недоказуеми обещания, да вярват и да инвестират в отношения, които са на границата на тежката психопатология.“

Връщането на доверието няма как да стане с магическа пръчка, трябва методическа работа и друго ниво на политическа култура, казва психологът.  

 „Говорихме за институциите. Те би трябвало да преразгледат своята организационна практика, да направят кадрови промени. Нито партиите, нито много държавни институции правят това, дори когато им изтекат мандатите. От тук идва нуждата от обновление, затова бяха протестите. И ние сега ги отменяме, като вкарваме хората във вторично преживяване на това, че са жертви на система, която не се променя. Затова доверието е ниско, то е сведено вече на междуличностно ниво, хората нямат доверие помежду си – вътрешно, групово може да има, но само с тези, с които се идентифицираме, защото споделят едни и същи разбирания и така се капсулират общностите и фрагментира обществото. И от тук произтича високата степен на подозрителност, разцепване, проектиране – всичко, което казват партиите и хората един за друг говори повече за този, който го казва, отколкото за обекта на обсъждане. Какви са скритите му страхове или теми, които са го завладели. Ние проектираме непрекъснато. Навремето Юнг е казал нещо простичко – ако искате да подобрите нещо в чисто психологически план в отношенията между хората, в политически, обществено-политически, ако щете в духовен, спрете да проектирате собствените си сенчести страни върху хората около вас, тъй като това води до агресивна форма на защита, а доверието е първата жертва на тази колективна невроза, невротични отношения, не говорим за индивидуалните проявления на психопатологията, за колективната невроза, в която не доверието, а чувството, че сме взаимно необходими се разпада. И това води до шизопараноидната ситуация, в която се намираме и неспособността да търсим диалог и възможности да виждаме нещата в техните светлосенки и нюанси. И стигаме до това кой е по-прав и кой кого има право да наказва и съди. Време е да се вгледаме в себе си и да се ангажираме не с това усещане, че сме жертви на обстоятелства, на система, на тайни, мафиотски и дълбоко държавни заговори. Това е извинително положение. Важното е да намерим отговорно своето място, всеки да си вземе контрола върху живота като първостепенна задача и да си върши работата. И така постепенно ще убедим и себе си, и другите, че заслужаваме доверие.“, каза още д-р Пламен Димитров.

Цялото интервю можете да чуете на следващия звуков файл.