„Живееш постоянно в някаква опасност, чакаш, че нещо ще ти се случи, не си сигурен, не си уверен, не знаеш дали ще те има утре, не знаеш какво ще стане с твоите деца, с твоите близки, които са на фронта, защото примерно в моето семейство има доста момчета, които са там. Понякога не получаваме и никакви известия от тях. Това е голямо напрежение. В битово отношение да не говорим, живеем в сложна обстановка, в сложни условия, но се справяме. Стараем се някак си да вярваме в това,че всичко ще се промени, ще победим, ще дойде тази победа, за която се борим ние всички и целият свят.“ Така Дарина Стоянова коментира пред bTV Radio ситуацията в Украйна и живота през последните 2 години по време на война. Тя е бесарабска българка и преподава български език в Одеския национален университет „Мечников“.

„Миналата година не сме имали толкова много генератори и почти нямахме ток, благодарение на хората в чужбина и от България в това число, ние сме получили доста генератори, които могат да ни осигурят тока не само за битови нужди, но и за училища, за болници, за детски градини, за всичко най-необходимо за живота. Така че тази година вече сме по-добре с тока, с електричеството, благодарение на тази помощ, която сме получили миналата година. А миналата година беше ужас. Хората са без ток, не могат да си стоплят жилищата и то навсякъде, не само в малките градчета и села, където ситуацията винаги е по-критична, но и Одеса беше потънала в една тъмнина, беше много сложно. Сега тази зима имаме планирано изключване на тока по график, в продължителен период на изключването хората използват генератори. Ние сме получили голяма помощ и усещаме тази помощ от България и други европейски държави с тези генератори, които ни спасиха.“, разказва Дарина за битовите условия и благодарността за получената помощ.

Често докато преподава на студентите, им се налага да слизат в бомбоубежището заради нападение и сигнал за тревога. „Ние слизаме в бомбоубежището, защото поемаш отговорност, не само за своя живот, но и за живота на децата, на студентите. Винаги слизаме долу, сега вече имаме това бомбоубежище, защото миналата година не беше построено. Крием се там, обаче за съжаление помещението не е чак толкова голямо и всичките студенти трябва да се съберат там, не е възможно да се продължи упражнение или лекция, няма такива условия да се продължи учебният процес, но след като продължи тревогата се връщаме. Подобно обучение разбира се, да сме честни, не дава добри резултати все пак, и децата са стресирани, и ние сме стресирани, и  то се случва на ден няколко пъти. Можеш в първия час да си спокоен, но във втория слизаш в бомбоубежището, после пак се връщаш, пак слизаш, не е нормална ситуация.“, казва Дарина.

А на въпрос как успяват да съберат сили да се обучават в тази ситуация, преподавателката обяснява:

„Трябва да се справяме, ако няма да се справим, кой ще ни спаси тогава? Децата трябва да учат, те това го разбират, защото от тях зависи тяхното бъдеще и бъдещето на нашата държава, те знаят, че дори в тези условия все пак трябва да продължат да учат. Има и още нещо – когато потъваш в нещо друго, в ученето, в работата, можеш малко да се абстрахираш от този ужас, в който живеем постоянно. Това някак си помага вътрешно да се балансираш, защото това напрежение, в което живееш, не можеш да го издържиш, ако си постоянно и само в това.“

За хората, които не вярват в това, което реално се случва в Украйна, Дарина Стоянова казва: „Пожелавам на тези хора никога да не попаднат в такава ситуация, в която сме ние сега.“

Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.