Моята прогноза и четене на тези случаи е, че до голяма степен това разбира се е семейната среда и най-вече липсата на участие на родителите в емоционалния живот на детето, което когато е твърде малко те казват, че то нищо не разбира, а когато е голямо, то вече не иска да се разбира с тях, защото не е изградило доверителна връзка и не е припознало родителите си като едни сериозни източници на сигурност за себе си. И затова винаги, когато сте със своето 3-годишно дете, не е въпросът да го възпитавате през крясъци и насилие, като дори това ужким невинно удряне по памперса се брои за такова. И всеки път, когато детето ви прекарва повече време с телефона, отколкото да говори с вас, е един от сигналите, че вие сте на път да загубите връзката си. Защото това, което се случва в момента е една много лоша диагноза за това какво се случва в семействата генерално и след това с всеки един от тези тийнейджъри, те са жертва на своето време и лошото е, че няма много варианти, през които те обратно да бъдат социализирани и върнати, защото това сякаш не е тема на държавата.“ Това каза пред bTV Radio психотерапевтът Детелина Стаменова по повод  поредните случаи на нападения, извършени от младежи през последните дни и какво провокира агресията.  

Всеки родител вижда в детето си онова, което би могло да бъде и аз също мисля, че децата се раждат добри. Ние сме тези, които ги правят такива, каквито са и дори семейството понякога да се е грижило прекрасно и да е изградило връзка, то тормозът в училище и някак си фаворизирането на по-силния, на алфата, на този ,който може дори понякога да бъде садистичен, на непризнаването на училищния тормоз и липсата на въздействие понякога, затварянето на очи на педагози какво се случва в час, понякога не е нужно да е физически,  защото виждаме и как психически едно малко момиче или млад мъж може да бъде унижаван, всичко това някъде избива. И за съжаление то може да избие в тази проява на агресия, която е опит за доминиране и за спечелване на уважението на другите по един крайно неефективен, не добър начин за обществото, и тук сме вече в една фаза, която е била разглеждана, класически случай в психологията за синдрома на счупения прозорец. Тогава, когато на една улица бъде оставен един счупен прозорец, след това биват счупени и още, и още, и  след 10 години съответната улица вече губи своята стойност за продажба, защото когато ние не поправяме грешките в момента, води до натрупване на лошите практики, защото това е съдбата на човечеството – да се опитва да бъде във вечно равновесие и дори с една капка доброто, или възпитанието и културата да победят.“, посочи Детелина Стаменова на въпрос как родителите да разпознаят, че детето е попаднало в неподходяща компания и е склонно на агресия.

По отношение на така наречените локали и какво предизвиква младежите да са част от такива групи, тя обясни: „Принадлежността. Големият проблем с групите е това, че когато хората действат в група, те се чувстват по-силни и по-безнаказани. В едно доста сегментирано общество като нашето е много трудно да намериш себеподобни, а хората, които припознаваш като себеподобни може далеч да не са най-добрите и тези, които решават задачи по математика по желание. Когато не можеш да доминираш със средства, може да доминираш със сила, защото това се харесва, особено на тази възраст.“

Целия разговор с Детелина Стаменова можете да чуете на следващия звуков файл.