Най-трудно е да се определят критериите, по които ще се преценява дали дадено съдържание в интернет е дезинформация. Това коментира в ефира на bTV Radio доц. Александър Христов, комуникационен специалист и университетски преподавател, по повод предложенията за законодателни промени, свързани с борбата с дезинформацията.
„Важно е да знаем какви са критериите, по които това ще бъде преценявано и каква е експертизата на хората, които ще го преценяват. Помним съвсем неотдавна какъв скандал се развихри за модерацията на българското съдържание във Фейсбук, и кой я прави, защо я прави, така че тези неща трябва да бъдат изкомуникирани много по-рано и много по-подробно и задълбочено, тъй като става въпрос за свобода на словото и вероятно могат да се появят някакви опасения за цензура. А иначе – няма да кажа контрол, но формирането и избистрянето на качествено съдържание в социалните мрежи, в интернет, в цялото пространство, минава много по-добре през това потребителите да бъдат достатъчно добре информирани и запознати какво да правят, като видят една реклама например на наш известен доктор, който популяризира някакво невъзможно за действие лекарство, те да знаят, че това е фейк. По този начин най-ефективно и в дългосрочен план ще бъдат преодолени дезинформацията и всякакви такива неща. Иначе една платформа се спира, след време същата информация се качва на друга платформа, техническата част не е всичко, тя е необходима, но не е всичко.“, посочи доц. Христов.
„Самият законопроект и начинът, по който беше подходено страда от 2 големи проблема. Първият проблем е, че засяга основно технически аспекти, а голямата работа по предотвратяването на дезинформацията е по отношение на съдържанието. И второто – всичко, което може да предизвика съмнения за ограничаване на свободата на словото, за цензура, за всякакви такива изключително неприятни неща, това е тема с висока обществена чувствителност и иска много предварителна комуникация – винаги и навсякъде, а тези промени бяха обявени малко тихомълком, да не кажа доста тихомълком. И още нещо – тъй като съществена част от борбата с дезинформацията касае съдържанието, а не толкова техническите аспекти, тези въпроси се решават много по-добре със саморегулация, отколкото със законова регулация, с усилията на бранша, на журналистите, на PR-специалистите, на специалистите по информационни технологии и професионалните организации. Ние в Центъра за анализи и кризисни комуникации отдавна говорим по тези теми, виждаме, че част от нещата са включени, те би трябвало да предизвикат необходимия ефект. От една страна усилието е добро, не достатъчно добре комуникирано заради спецификата на темата и в същото време остава огромната работа по управлението на съдържанието, за което трябват други усилия, не толкова законодателни.“, каза още доц. Александър Христов.
Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.
