„България се намира в тежка демографска криза, много пъти съм обяснявал, че трябва да бягаме от термина катастрофа, защото той предполага нещо необратимо, но никой не може да избяга от тежестта на тази демографска криза и тези данни го потвърждават. По отношение на очакваната средна продължителност на живота. На фона на света България тук стои добре, тъй като 73,5 години е сравнително висока продължителност на живота, преди 100 години в Европа тази продължителност е била 35-40 години, сега вече е над 70. Това, което обаче е обезпокоително е, че в останалите западноевропейски държави и другите членки на ЕС, средната продължителност вече е над 80 години, тоест разликата е 10 години в минус за България, а 10 години не е никак малко, все пак и ние сме европейска държава, членка на ЕС. Това е индикатор за здравната система, за социалната система, за състоянието на българските пенсионери, има много висока смъртност и при хора в активна възраст от лечими заболявания, и така преминаваме към най-големия демографски проблем на България, те са два, и аз винаги алармирам за тях, едното е дефицит на младо активно население, тук България продължава да бъде в демографски парадокс. Ние имаме най-ниската средна продължителност на живота в целия Европейски съюз, в същото време най-застаряло население, защото липсва младият активен контингент. Вторият проблем е свръх високата смъртност, ние сме на първо място не просто в ЕС, ние сме на първо място в Европа, но съвсем скоро бяхме на първо място и в целия свят.“ Това каза в интервю за bTV Radio доц. Георги Бърдаров, преподавател в Софийския университет и специалист по демография, по повод данните на НСИ, че България е на последно място в Европа по очаквана продължителност на живота и ако се запазят тенденциите, населението на страната ще бъде под 6 млн. души през 2035 година.
По отношение на данните, че около 1 милион са неактивните българи между 15 и 64 години, и че при висшистите заетостта е 91 процента, докато при хората с начално или основно образование е около 30 на сто, а в същото време не достигат кадри в различни сфери, доц. Бърдаров коментира:
„91% от висшистите имат работа. Ние навлязохме в свят, който е постиндустриален, дигитален, икономики, които разчитат все повече на високите технологии, на изкуствения интелект. В такива икономики хората без образование и с много ниски нива на образование много трудно могат да си намерят работа. Една от заплахите на бъдещето е малко по-абстрактна и тя е в световен план, глобален, не само за България, и тя е, че от една страна технологиите, изкуственият интелект ще дадат огромен тласък в образование, медицина и във всяка една сфера, от другата страна има опасност да се получи една огромна армия от хора, които няма да могат да работят, просто защото се искат вече умения, които те няма да ги имат, ако нямат образование.“
Цялото интервю с доц. Георги Бърдаров можете да чуете на звуковия файл.
