„Подмяната на кардинали е и естествен процес, защото след определена възраст се оттеглят от активни функции. Самият факт, че от тези 135 кардинали, 110 са получили своето служение по време на понтификата на папа Франциск, вече ни показва, че има едни естествени механизми за гарантиране на приемственост и за стабилност, които могат да бъдат разглеждани и като гаранция за продължение на някои от важните насоки в мисията на католическата църква, но също така не бива да забравяме, че католическата църква е богата на вътрешен плурализъм, има вътрешни движения и течения, така че много са кардиналите, които са потенциално избираеми за тази висока длъжност за първойерарси на католическата църква. Така че ако те преценят, че има нужда от друга посока, на заздравяване на католическата доктрина и практики, макар че от времето на Втория ватикански събор имаме процес на последователно обновление, но винаги има специфични нужди и проблеми и се търси най-подходящата личност, която може да представлява и олицетворява тези различни духовни тенденции в католицизма, от друга да засили определени послания и да покаже определено лице на представляващия пред света Римокатолическата църква. Много е важно каква личност ще бъде начело на Католическата църква в тези смутни времена.“ Това коментира пред bTV Radio доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет на въпрос за избора на наследник на папа Франциск.
„Всеки един папа е върховен глава на Римокатолическата църква и той не е автоматично приемник на предходния папа. Всеки един папа от момента на неговия избор, на неговата интронизация, от момента, в който той избере своето ново име, защото преди това той като кардинал е известен със собственото си име, но когато бъде избран за папа той си избира определено име, и вече самият избор на име представлява една програма, едно закодирано послание, каква политика и каква насока той иска да следва. И при папа Франциск видяхме, че той наследи на папския престол папа Бенедикт 16-ти, обаче беше в доста по-различна посока като темперамент, като начин на мислене, мисионерско присъствие. Ако предишният папа беше по-скоро учен, теолог, ръководител на конгрегацията за доктрината на вярата, видяхме, че папа Франциск беше по-скоро мисионер, папа проповедник с един достъпен език до по-широки слоеве от вярващи и обърнат към всички страдащи хора в света. Всеки един папа според доктрината на католическата църква е приемник на апостол Петър, в момента, в който бъде избран, той е носител на това Петрово служение и той е абсолютен суверен, той може да промени изцяло определени официални документи. Разбира се, трудно е това да се направи, но тези елементи на промяна и обновление винаги са много важни. Затова в кардиналската колегия и в конклава има много важни решения, консултации и внимателен подбор на възможно най-подходящия кардинал, който може да оглави в точно определен момент католическата църква, за да продължи тези процеси на обновление, но също така може би да заздрави определени области от духовния живот, ако се прецени, че курсът на предходния папа е отишъл в посока, която трябва да се коригира.“, каза още доц. Нушев.
Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.
