„Данните от проучването показват, че нивата на хроничен и остър стрес са високи, хората се чувстват претоварени, една част се чувстват емоционално изтощени. Тоест дори да имаме момент, в който човек си е починал, наспал се е, всички тези битови и физиологични нужди са посрещнати, пак отива с умора и нежелание на работа, това е сигурен сигнал, че нещо не е наред с емоционалната връзка с работното място. Това е един от симптомите на бърнаут. Други интересни данни от проучването показват, че значителен дял от респондентите имат нужда от медицинско лечение, за да поддържат ежедневното си здравословно състояние. Тоест говорим за хора, които вероятно са с хронични заболявания, ние знаем, че медицинската общност е от хора на застаряваща възраст, над 50-55, една част от тях са и пред пенсионна възраст. Тоест имаме едни уморени, вероятно и болни хора, които носят много голяма отговорност пред своите пациенти, пред своите ръководители, работодатели, пред обществото най-вече, но те трябва да са там, за да изпълнят своя дълг под клетва.“ Това коментира в студиото на bTV Radio доц. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет и автор на монографията „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“.
„Проучването беше проведено сред 430 медицински специалисти, те са от цялата страна, включително от всичките 28 области имаше представители, бяха набрани тези участници чрез свободно отворена покана в интернет, включително с мейлинг-лист, по имейл покана, социални мрежи, всички възможни канали, които ни бяха достъпни, използвахме да популяризираме проучването и 430 души се отзоваха. Там попадат различни по тип специалисти, има лекари, има разбира се, част професионалисти по здравни грижи, където попадат сестри, акушерки, лаборанти и други специалисти. Има група участници, които са в здравни институции, но в административно качество, като администрации на болници, здравни инспекции, медицински университети, такъв тип.“, обясни доц. Баев.
„За съжаление много малка част от специалистите осъзнават, че са в състояние на бърнаут, в състояние на професионално емоционално изчерпване и съдя по това, достигнах до това заключение в процеса на психотерапевтични групи, които провеждахме в продължение на две години, между 2023-та и 2025-та година, когато с психотерапевти и особено с един от двамата терапевти Теодора Милотинова сформирахме такава група, която тя водеше. Отворихме тази покана за лекари и други специалисти в здравеопазването, видяхме много интерес от аудиториите, до които достигнахме, много хора питаха и бяха силно изкушени да се включат, но много малка част реално си позволиха тази смелост да направят последната крачка, да влязат в психотерапия. Тоест аз виждам, че хората имат интерес, знаят, че имат нужда от нещо допълнително в подкрепа на емоционалното състояние и в същото време стигмата и срамът са толкова големи, че те не посмяват да направят крачката да влязат в терапевтична работа, защото тя е и емоционален труд, не става с един семинар за два часа и всичките ми проблеми да се оправят, а изисква едно посвещение в дълъг период от време, и то говорим за минимум 6, 12, 18 месеца и по-дълъг период, та от всички стотици хора, с които говорихме, реално едва около десетина бяха готови да се включат и реално се включиха, а останалите намериха оправдание пред себе си да не го направят“ , каза още авторът на изследването.
Целия разговор пред водещата Надежда Василева можете да чуете на следващия звуков файл.
