„Предварително беше създадено впечатление в българското общество и в юридическите среди, че по нов начин, доста по-критично към номинираните ще подходят народните представители. Част от промените в Конституцията, които влязоха в сила в края на декември миналата година, засягат и начина, по който Народното събрание формира изцяло или частично други държавни органи. Това е чл. 91 б. И всъщност през принципите, които бяха заложени, у нас се създаде впечатление, че по нов начин ще протекат процедурите, по които НС ще избере членове на органи. Поради тази причина първият шок дойде от това как вместо да се номинират повече кандидати, изборът ще се сведе така да се каже до двама, които са номинирани от двете най-големи парламентарни групи. На второ място, не мога да го нарека шок, а по-скоро изненада – да бъде номиниран председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС и тук можем да разсъждаваме дали г-жа Атанасова има пълноценен юридически стаж, който е различен от юридическия стаж по смисъла на Закона за съдебната власт, и на второ място - не просто политик, а политик, който е заемал лични позиции, защитавал е каузи, които не са безспорни в обществото. И вече на най-последно място ще бъде това как г-жа Атанасова, а и другите двама кандидати ще се представят пред Комисията по конституционни въпроси, тъй като има колеги от Българския институт за правни инициативи, които са задали въпроси към всички кандидати – ние ще видим как си представят своето място и по определени, да ги наречем чувствителни за българското общество и правната ни действителност проблеми.“ Така преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова коментира номинацията на Десислава Атанасова от ГЕРБ за член на Конституционния съд.

По отношение на позицията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, в която се иска спиране на избора за членове на КС и нова открита и прозрачна процедура, доц. Киселова заяви:

„Няма пречка, тъй като Народното събрание е органът, който избира, то самото е определило правилата, по които да протече този избор и в самите правила е предвидено, че е възможно – не е наречено точно спиране, а е предвидена възможност когато кандидат не събира достатъчно гласове за подкрепа. Разбира се, самият кандидат също може да се оттегли, като оттегли желанието си да участва в избора. Тук обаче колегите от „Правосъдие за всеки“ засягат 2 въпроса. Единият е за това какви са критериите, по които парламентарните групи подбират хора, които да номинират за формиране на държавни органи. Вторият въпрос е за себеусещането на кандидатите, защото ако приемем, че народните представители бъдат критични, зададат остри въпроси, под остри въпроси можем да дадем така да се каже идеи, но аз не съм убедена, че Народното събрание ще постъпи точно по този начин – първо да бъдат зададени тежките въпроси – за състоянието не просто на действащото ни право, но и за състоянието на правовата държава, защото ние колко години говорим по определени въпроси и само говорим, а пък от момента, в който ГЕРБ през 2009-та година влязоха в управлението, не само в Народното събрание, но и в правителството, има редица проблеми, които се прехвърлят от парламент в парламент, и с много мъки успяхме да се откачим от така наречения механизъм за сътрудничество и проверка на Европейската комисия и то с колко критични доклади, на всеки 6 месеца или технически, или годишен доклад, и едни и същи препоръки се прехвърлят от доклад в доклад, и г-жа Атанасова е била през цялото това време част от мнозинството, което уж декларираме, че има подкрепа, но всъщност подкрепата за промени е устна. Какви промени се случиха през тези години от 2009-та насам, в които тя е на първия ред на банките на управляващите? Това е всъщност сериозният проблем.“

Цялото интервю с доц. Наталия Киселова пред водещата Надежда Василева за предстоящия избор на членове на КС и за атакуваните текстове от промените в основния закон, можете да чуете на звуковия файл.