„Основният проблем, който възниква, когато се говори за трудовите възнаграждения  е това, че парите, които могат да дойдат за решаване на това какви заплати може да получава персоналът трябва да се заработят.  Те не идват даром и не идват с решение на министър, министър-председател или шеф на Здравната каса. Те идват с по-голям обем дейност. Там, където дейността е сравнително малка, съвсем естествено е, че не може да има сериозно повишаване на заплатите. Говоря за всички категории служители в болниците и всъщност това, което вероятно е добре да се направи – във всяка болница да има, така, както ние някога имахме такова правило – съотношение на заплатите,  говоря за основните заплати, съотношение между различните категории – санитари, сестри, лекари, ние поддържахме  едно и също съотношение в тяхното заплащане и тогава, когато имахме по-големи приходи, всички категории персонал бяха доволни. Когато приходите бяха по-малки и се получаваха и по-ниски възнаграждения.“ Това коментира бившият директор на Пирогов доц. Спас Спасков пред bTV Radio във връзка с протестите на  млади лекари, сестри, лаборанти, за по-високо заплащане.

Според мен когато се говори – трябва да ни се дадат такива пари, влизаме в този разговор за раздаване на пари, нещо, което наблюдавахме скоро – бяха раздавани пари. И съвсем естествено възникват нови и нови,  и ще има и още такива искания, защото всички категории труд ще поставят въпроса – като дават на едни, да се наредим и ние на тази опашка и на нас да ни дадат. Когато говорим за младите лекари, или така наречените специализанти, аз самият мразя тази дума, тя съдържа в себе си нещо и добро, че в този момент тези хора се обучават, но тя ги вкара в една категория на много ниски заплати и това не е правилно. Правилното е ние да зачитаме, че те са пълноправни лекари с всички права и задължения като лекари и от това ще произтече повишаване на техните заплати. До момента, до който ние ги водим обучаващи се, те ще получават по-скоро стипендии, отколкото заплати. Те са насочили в неправилна посока искането си. Те трябва да искат да бъдат наистина признати с дипломите си, така, както всички други категории служители се признават.  Учителят, когато е получил дипломата си, става пълноправен учител. Лекарите стават специализанти и казваме – те се обучават. Да, лекарят се обучава цял живот, и даже след като си вземе изпита за специалност, в България съществува една наредба за продължаващо медицинско обучение, насочено именно към специалистите, но там не говорим -  те са обучаващи се. Те са  пълноправни лекари, които получават пари за своя труд. Това е посоката, в която трябва да се положат усилията на младите лекари. Те трябва да бъдат 100% пълноправни лекари. Връщам се в миналото, когато съм бил млад лекар, със завършването аз имах пълните права на млад лекар. Аз съм рентгенолог по специалност. Моят началник ми казваше – прави описанията много внимателно на рентгеновите снимки, така, като че ли ги правиш пред прокурор. Аз бях равнопоставен като него, дори пред прокурора. Сега в момента е свалена отговорността от тези млади лекари. Те трябва да се борят да бъде възстановена тази отговорност и тогава ще имат 100%право да поискат и по-високо заплащане.“, коментира доц. Спасков.

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.