Предложението за ротационен председател на парламента показва непознаване на Конституцията. Това коментира пред bTV Radio политологът доц. Татяна Буруджиева. „И аз просто почвам да се притеснявам относно законодателната компетентност на народните представители в това Народно събрание, защото ротационният принцип е под някаква нова странна форма, далеч от всякаква демокрация. Ако има ротация, трябваше да има ротация на всички парламентарни сили. Това е обречено предложение“.
Буруджиева посочи, че по време на предишния парламент е била един от анализаторите, които са подкрепяли президента да даде повече време на партиите да се разберат. „Единствената критика беше за не достатъчно активната роля на президента в тези разговори и диалози. На мен ми се щеше да го видя като третата страна, която уравновесява противоречията и трудностите на партиите да прескачат собствените си червени линии. Сега виждаме, че той отива в друга крайност. Прекалено според мен се бърза. Можеше да ги свика на консултации, като толкова много се държеше да се почнат някакви процедури, в тази Страстна седмица да проявят всички смирение на тези консултации и да почнат тези разговори, за които сега обявиха партиите. Кажете ми с какво по-бързо става всичко, ако се свика както днес НС и тепърва ще се работи за избирането въобще на председател. Докато не се избере председател на НС, не може да започне процедурата по раздаването на мандатите. Така че ако президентът е имал идеята по-бързо да приключи с тази процедура, виждаме, че има достатъчно силен инструмент партиите да му се противопоставят. Така че – това, което наблюдаваме днес издава само липсата на разговор между различните институции и политически субекти в България, така че да не се правят смешни сценки и водевили пред публиката“, допълни още тя.
По отношение на решението на първите две формации за работни групи и разговори по законодателни приоритети, преди избора на председател, доц. Буруджиева коментира:
„Явно е, че тази заявка подсказва само едно нещо – че ако се разберат по приоритети и по възможности да се подкрепят политики, тоест някаква форма на управление, което да бъде с гласовете на тези 2 първи политически формации, чак тогава може да се говори въобще за избор на председател. Тоест приемам тази стъпка като някаква възможност. Тежко съм скептична, защото след като не могат да приемат и да спазват някакви правила, ако щете традиции или основни параметри на политическа култура, което е изборът на председател на Народното събрание, как можем да бъдем оптимистични относно това, че те ще проявят едни смислени политически позиции и действия в тези разговори? Имам чувството, че затъваме в едни приказки, защото нека да си спомним – предишния парламент всичко, което се случи в него, беше резултат на точно тези взаимоотношения, които продължават да съществуват между ПП-ДБ и ГЕРБ. Те не са се променили. Тогава по какъв начин бихме могли да бъдем оптимистични за каквато и да било форма на разговори? За да повярват хората, че диалогът ще се състои и той ще роди нещо, би трябвало всяка една политическа партия от двете да покаже желанието си не просто да се срещнат и да поставят на масата собствените приоритети, а желанието да разговарят, за да постигнат резултат. До тук сме само в заявката – ще разговаряме“.
На въпрос дали ако се стигне до обединение около приоритети, може да се състави програмен или експертен кабинет, доц. Буруджиева отговори: „Ако можеше, досега това да се беше случило. Тези приоритети не са нито нови, нито са следствие от тези избори. Нито са дори следствие от предходните избори. Става въпрос за приоритети, които все повече засилват тежестта си в рамките на тези 2 години. Ние непрекъснато правим избори, гражданите казват едно и също – избираме ви, за да се разберете да управлявате, ясни са приоритетите, ясни са полетата на близост на партии, за да се формират тези приоритети. Не е възможно да можеш да гласуваш и да работиш по политики, а в същото време да искаш някой друг някак си да формира някакво мнозинство, което да вземе да гласува правителството. Това даже не знам как да бъде окачествено. Явно политиците избират мъчителния път – да мъчат гражданите с избори, и малко по малко гражданите полека да преформатират електоралните позиции на партиите, докато най-накрая или ще се откажем да правим избори и по друг начин ще кажем на политиците за какво става дума, или резултатите от изборите ще бъдат такива, че ще управляват онези, които даже не ги броят за част от ротационните принципи на управлението на парламента.“
„Изненадващо за мен е заявката на партиите, че България се нуждае от сериозни политически решения и стабилно управление и в същото време всичко това беше поднесено под формата на предизборни речи. Политиците говореха на избирателите какво им предлагат. Те не говореха в парламента какво ще направи самият парламент и как ще работи. За мен това беше изненадваща дихотомия, която не всява спокойствие ще има ли управление или ще се отива на избори“, каза още доц. Татяна Буруджиева.
Цялото интервю с политолога доц. Татяна Буруджиева пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
