Данните за употребата на антибиотици у нас показват сериозни регионални различия, а това поставя въпроса за начина, по който се предписват и използват тези лекарства. Това коментира Драгомир Иванов, председател на Българската асоциация „Единно здраве“.
По думите му данните са взети от Националната здравно-информационна система (НЗИС) и са обществено достъпни. Асоциацията ги е обобщила и представила под формата на интерактивна карта с цел да постави отново темата за антибиотичната употреба в обществото.
„Всеки един от нас като член на обществото е фактор за решаването на определените предизвикателства“, посочи Иванов.
Той подчерта, че България е сред страните с висок дял на резистентни микроорганизми – причинители, които не се повлияват от определени антибиотици. Според него това създава риск за хората в моментите, когато те или техните близки се нуждаят от лечение.
Иванов определи публичната информираност като един от инструментите за справяне с проблема. Именно затова според него е важно данните да бъдат структурирани и достъпни за обществото, за да започне по-широк разговор за употребата на антибиотиците.
835 опаковки на 1000 души
По данните, обсъдени в интервюто, през 2025 г. употребата е достигнала 0,8 опаковки антибиотик средно на човек, или 835 опаковки на 1000 души.
Според Иванов това може да се определи като по-високо от необходимото средно ниво. Той припомни и въведеното през 2024 г. регламентирано отпускане на антибиотиците в аптеките само с рецепта, което определя като важна и полезна стъпка от страна на държавата.
Въпреки това регионалните различия остават значителни.
„В някои региони имаме много висока консумация или употреба“, каза Иванов, като посочи Разград и Търговище, където показателят е над 1400 опаковки на 1000 души. В други части на страната употребата е значително по-ниска.
Председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ обаче подчерта, че тези абсолютни стойности трябва да бъдат интерпретирани внимателно и не бива автоматично да се правят крайни заключения само на тяхна база.
Според него високата употреба в някои региони може да е свързана с определен модел на предписване на антибиотиците или с начина, по който лекарите в доболничната помощ реагират в конкретни ситуации.
„Може би в местата, където имаме повишена консумация или употреба, имаме определен стереотип на предписване на този тип препарати“, коментира Иванов.
Възможна нерегламентирана търговия
По-ниската отчетена консумация в други региони също трябва да бъде разглеждана внимателно. Иванов посочи като възможно обяснение съмнения, обсъждани по време на срещата с участниците в проекта, за появата на нерегламентирана търговия или внос на антибиотици от държави, в които отпускането им не е толкова строго регламентирано.
Той допусна, че след въвеждането на изискването антибиотиците да се купуват само с рецепта може да са се появили подобни практики, включително от някои южни съседни страни.
Затова според Иванов данните от картата трябва да бъдат повод за по-задълбочен анализ, а не за автоматично определяне на даден регион като „добър“ или „лош“ по отношение на употребата на антибиотици.
Основният въпрос, по думите му, е какво стои зад различните показатели и как могат да бъдат подобрени информираността и практиките при употребата на тези лекарства.
