Решението на България да се противопостави на включването на две руски имена в подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия предизвика политически и дипломатически реакции. Темата коментира бившият посланик на България в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб Елена Поптодорова.
„Нека първо да направим едно уточнение, че говорим за решения, които ще се взимат следващия месец, юли месец. А така накратко казано, вето върху двадесет и първия пакет е неточно“, посочи Поптодорова.
По думите ѝ в публичното пространство е било направено преждевременно политическо изявление, което изпреварва реалния процес на обсъждане в рамките на Европейския съюз.
„Това, което чухме, е че ще се гласува срещу включването на две имена – патриарх Кирил и бившият ръководител на „Лукойл““, уточни тя, като отбеляза, че подобни решения обичайно се взимат след консултации и задълбочен дипломатически диалог.
Поптодорова подчерта, че стандартната практика в ЕС предполага първо обсъждане и търсене на аргументи в рамките на съюза, преди да се стигне до твърди позиции.
„Обичайно е да се види как изглежда пакетът, да се разговаря с колеги и с Европейската комисия, преди да се стигне до позиция, която предполага блокиране“, коментира тя.
Според нея, ако има сериозни аргументи по конкретни имена в санкционните списъци, те следва да бъдат защитени чрез убеждаване на партньорите, а не чрез предварително заявено противопоставяне.
„Ако са много силни аргументите, би могъл да се опита да се убеди в това и останалите колеги“, добави Поптодорова.
Тя отбеляза още, че след заседанията вече е станало ясно, че България е подкрепила удължаването на действието на предходния санкционен пакет, което на практика показва по-нюансирана позиция.
„Очевидно свеждаме българската позиция единствено до тези две имена“, заключи тя, като постави под въпрос аргументите зад направеното политическо изявление.
