„За мен наистина е много странен спор за партия, която иска да влезе в еврозоната да се рови и да доказва, че ние не изпълняваме критериите, защото това е целта на цялото упражнение. Тук оставям настрана от къде на къде шеф на парламентарна група на практика оказва влияние върху министъра на финансите, а не министър-председателя, тоест ние виждаме пряка намеса на законодателната власт в задачите на изпълнителната власт. За мен това е много странно, но така или иначе това не е работа на г-н Борисов да се рови в публичните финанси, това е работа на МФ да дава реална представа за състоянието на публичните финанси и очакваме както винаги досега МФ, БНБ и НОИ да дават надеждна информация, която е призната от Евростат, да покажат колко е бил дефицитът на начислена основа за 2024г., това ще стане ясно най-вероятно края на февруари, началото на март месец, но в момента какво означава някой да проверява отново дали всичко е осчетоводено? Това означава, че някой е нарушил Закона за публичните финанси и други закони и не е направил това до момента, защото това е индикацията – ние предлагаме някакви фалшифицирани данни и някой се намесва отвън да каже – извадете и другите документи да проверите наистина ли е така. На мен така ми звучи този подход.“ Така икономистът Евгений Кънев коментира пред bTV Radio политическите спорове за финансовото състояние на държавата между ГЕРБ и ПП-ДБ, и искането на Бойко Борисов финансовото министерство да каже какви разходи, дължими за миналата година са забавени и прехвърлени за тази, за да излезе заложеният дефицит на касова основа.
На въпрос кога е реалистично да влезем в еврозоната, Кънев отговори: „Ние се стремим всички към 1 януари 2026г., технически по-рано няма как да стане, но това, което е важно е, че сега е времето, когато реално ние изпълняваме критериите и този прозорец трябва да се използва, защото оттук нататък не се знае при тази неблагоразумна фискална политика дали ще изпълняваме този критерий. Най-вече свързан с дефицита, а от там и инфлацията може да бъде повлияна нагоре, което ще означава втори критерий, който няма да изпълняваме. В момента всички очакват – икономисти, агенции, че много е вероятно да изпълняваме критериите по начина, по който се измерва тяхното изпълнение и сега е подходящият момент да се организираме и да влезем в еврозоната.“
„Допускам, че е много вероятно да не може при тези големи искания и увеличение на всякакви заплати, на осигуровки, да не може да се върже бюджетът с 3% дефицит, което пък е изискване да влезем в еврозоната. И да се търси основание защо не можем да влезем с минали периоди, когато други са управлявали, това е абсолютно в политическата игра в България. Въпросът е, че не са партиите, които трябва да кажат дали изпълняваме или не. Лисабонският договор казва, че ние сме длъжни да се присъединим към еврозоната, когато изпълняваме критериите.“, каза още Евгений Кънев по повод различията в позициите между формациите, които подкрепят кабинета по отношение на членството в еврозоната.
Евгений Кънев е сред инициаторите на петицията на икономисти до институциите, в която настояват да не се отлага искането за извънреден конвергентен доклад за готовността ни за еврозоната.
„По принцип светът навлиза в турбулентен период и в такива времена, когато има страшно много неизвестни, е добре да се стремим към стабилност и тази стабилност може да бъде единствено еврозоната, тъй като отпада проблемът с това, че трябва да имаме консервативна политика, проблемът с това, че трябва да пазим курса евро-лев с голям валутен резерв, постоянно се притесняваме нашите политици каква разходна политика ще водят и дали няма тя да застраши борда, хората трябва да се притесняват, че някой от някъде внася инфлация и т.н., понеже ще бъдем част от най-голямата парична зона като брой потребители в света реално след Китай. Тези неща са много важни и хората в България реално са подложени на пропаганда точно в обратния смисъл, че едва ли не левът е по-стабилен от еврото, нищо че левът е вързан за еврото и тези абсурди трябва да бъдат разяснени и преодолени.“, коментира Евгений Кънев.
Целия разговор за готовността за еврозоната, финансовото състояние на държавата и протестите в Хърватия и други балкански страни срещу високите цени, можете да чуете на звуковия файл.
