Политиците твърде много се занимават един с друг и твърде малко говорят на електората, за да го убедят. Това коментира в интервю за bTV Radio медийният експерт и културолог доц. Георги Лозанов. Според него не е въпросът в новите лица, а в опитните политици, които трябва убедително да говорят на аудиторията си.
„Непрестанно се занимаваме с нови лица и нови политици. В 2020-та година хората излязоха на улиците, в желанието си да променят управлението на страната. За 2 години се завъртяхме в кръг и нищо не се промени, а в това време се явиха 2 нови политически сили. Има такъв народ излязоха на сцената и след това и Продължаваме промяната. Но те твърде много се занимаваха с изчегъртване – поне на думи. Нищо чудно думата „изчегъртване“ да стане дума и на 2022-ра година, вместо да предложат алтернативен модел. Защото само да си против, това е първата крачка, трябва да направиш и втората. Ние се оказахме в българската политика и като общество способни само на първата крачка. Сега стоим с вдигнат крак вече втора година или трета и не виждам засега перспектива да дойде следващата крачка. Така че – лидерите може да не дойдат от някъде, неизвестно от къде, да бъдат нови, но въпросът е тези ,които имат опит и биография да могат да говорят убедително на аудиторията. Ние имаме партии с опит още от падането на комунизма, десни партии, които сега са силно маргинализирани, именно защото не успяват да убедят електората ,че те са носителите на перспектива за България“, посочи доц. Лозанов.
Според него, зад политиката стоят неубедени в своето политическо представителство хора.
„И затова фактически не може да се стигне до достатъчно мнозинство, което да предпостави един стабилен кабинет и въобще една стабилна политика. И това идва от неспособността на лидерите да убедят собствените си избиратели в това, което мислят, да ги убедят в някаква перспектива, да ги заразят с някакво воайорство. В това отношение искам да спомена едно друго събитие – културно. А именно появата в Южния парк на скулптурите на Павел Койчев „Водна паша“. Практически това е една работа ,която говори за потребността на нацията от водачи. От някой, който да може именно с думите да вдигне духа на нацията. Да укрепи двата големи консенсуса, които сега са разклатени, без които няма как да сме щастливи – а именно антикорупционния и проевропейския, прозападния консенсус. Тези консенсуси ,които доскоро изглеждаха непоклатими в някакъв смисъл, имаха твърде силна и категорична подкрепа, сега до голяма степен много хора са разколебани. И това произтича от неубедителността на политиците“, допълни доц. Лозанов.
Той определи като основно събитие на годината войната в Украйна.
„Това сложи край на илюзията, че един от двата големи тоталитаризма на 20 век – съветският комунизъм си е отишъл 89-та година безкръвно, почти доброволно. Живеехме с тази илюзия 33 години, докато се оказа, че съвсем не си е отишъл, а просто е чакал времето за реванша и сега се опитва да го вземе на сцената на Украйна. Няма как такъв един авторитарен режим да търси реванша от либералната демокрация. Единственото, на което може да разчита е заплахи и страдания, които да донесе, това са единствените му аргументи. Мислехме, че сме от поколенията, чиито живот повече няма да се определя от война – в Европа, на близо. Ако трябва в по-общ план да кажа – потъпкването на тази надежда е тъжното събитие на 2022-ра година“, каза още доц. Лозанов.
Цялото интервю на доц. Лозанов за bTV Radio пред водещата Надежда Василева с анализ на събитията на годината можете да чуете на звуковия файл.
