„В битността си на дългогодишен водещ на едно вече несъществуващо предаване по БНТ – „Вяра и общество“, много активно с екипа ми следихме избора на новия папа след оттеглянето на папа Бенедикт XVI-ти и си спомням първите думи, които новоизбраният кардинал Хорхе Берголио каза пред събралото се множество в Рим – едно простичко „Добър вечер!“ До тогава сякаш бяхме свикнали папата да излиза с едни слова, с едни речи, докато той простичко и сякаш с това започна своето служение, белязано от много простота, от скромност, които всъщност преобърнаха тази вековна институция, знаем колко тежка като институция е католическата църква, и най-вече Ватикана. С какво покори – със своята простота, с това, че го видяхме още в първите дни да ходи с поовехтелите си черни обувки, с това, че отказа да обуе прословутите червени папски обувки, за които знаете, медийно винаги при избора на нов папа се говори коя фирма ги прави и т.н. Франциск беше над всичко това, защото като истински Христов служител знаеше, че истинската вяра не е в това, съвсем не случайно той избра името не на папа, така, както обикновено е традицията, на свой предшественик, а избра името на един прочут със своята скромност, със своята тотална отдаденост на бедните католически светец, какъвто е Свети Франциск от Асизи. Апропо, светец, който много е почитан и от нашата царица Йоанна, принцеса Джована Савойска, преди да стане съпруга на цар Борис Трети, тъй като знаем, че тя също е католичка и също е лично с много широка благотворителна дейност в Третото българско царство. Така че, примерът на свети Франциск от Асизи беше този, който следваше блажено починалият папа Франциск. Няма да забравя една също негова фраза при едно от посещенията му в беден район някъде по света – винаги може да се добави още вода към бобената чорба, тоест винаги може да има още една паница за бедния. И от тук дойде голямото неразбиране, може би на моменти леко оправданият упрек, едва ли не го наричаха левичар, латиноамерикански марксист, но критиците му да не забравят, че това е духовник, чието служение започва от гетата в Латинска Америка, прочутите фавели, където властва законът на джунглата. И мисля, че този социален опит, който Франциск добива и като редови свещеник, в последствие като епископ и като кардинал в Латинска Америка, му беше изключително ценен, за да може да бъде наистина това, което днес светът с основание го нарича, и то с голяма почит – папата на бедните. Показа наистина човешкото лице на католическата църква, на християнската религия изобщо и струва ми се,че в това отношение той е пример за всички християни по света. Доколко успя, разбира се, да се пребори с тези вековни традиции, с тази вековна пищност на католическата църква – не мисля, защото все пак за 13 години понтификат някои неща трудно се случват. Папата имаше много сериозна политика и по отношение на ревизията на финансите във Ватикана, банката на Ватикана и т.н. Не случайно подмени почти из основи състава на кардиналите-електори, които участват в избора на нов папа, сред които се избира нов папа. Казват световните медии, че близо 80 процента от този състав е подменен. Оттук насетне може би трябва да очакваме една приемственост, дори и да не бъде избран кардинал, който е пряко свързан с папа Франциск и негов привърженик, на следващия папа съвсем няма да му е лесно да се качи в луксозния папамобил и да върне част от блясъка на католическата църква, просто защото светът вече върви в съвсем друга посока. Той няма нужда от блясъка на религията, има нужда от дълбочината на вярата. Все повече, струва ми се, ще имаме нужда от лидери като папа Франциск, които да показват едно наистина действено християнство. Да не говорим за това, че той не се отказва от начина си на живот. Още първите месеци, след като стана папа, беше изненадал своята охрана и беше излязъл сам с придружител да си сменя очилата, беше споделил как много му липсва да излезе и да изяде една пица в обикновена италианска таверна, изобщо един изключително обикновен в своето ежедневие човек, и същевременно необикновен със своите послания. Ако щете и с това, че още в началото беше повикал част от кардиналите на сутрешна молитва в 5 часа сутринта, поставяйки въпроса – скъпи събратя, кое е по-важно – нашият Бог или църквата? Това са изключително важни въпроси, които ще стават все по-актуални в целия християнски свят и в нашия православен свят.“ Това каза в интервю за bTV Radio журналистът и историк Горан Благоев.
Целия разговор за живота и посланията на папа Франциск, за посещението му в България и очакванията от следващия папа, можете да чуете на звуковия файл.
