„Това е предложение в посока на това да се оптимизират публичните разходи, което означава, че правителството приема препоръките, които са дадени от Икономическия и социален съвет, от НОИ и МТСП в прословутата карта за усъвършенстване на пенсионната система, така че това е мярка, която е известна на експертите, които се занимават с тази тема, на този етап не е ясно какъв фискален ефект ще има, но очевидно, че посоката, в която върви правителството е за консолидиране на публичните разходи, за да можем да се поберем в този прословут дефицит от 3% в края на годината. По отношение на това дали тази мярка, свързана с ковид добавката е в правилната посока, когато беше приета 2021г. беше временна мярка, но както е известно, временните мерки продължават в популярни мерки, отменянето е в правилната посока, защото временните мерки трябва да си останат такива.“ Това коментира пред bTV Radio бвшият социален министър Хасан Адемов по повод предложенията на Прогресивна България ковид добавките за пенсионерите от 1 юли да не бъдат индексирани по швейцарското правило, както и за новите пенсии, които бъдат отпуснати от тази дата, да няма ковид добавки.

По отношение на темата за срока на майчинството и заявките на Прогресивна България, Адемов коментира:  „Не искам да обвинявам никого, но както се казва - това са грешки на растежа, липса на достатъчно сериозна комуникация между тези, които са говорители по бюджетните теми, но социалната сфера е достатъчно сериозна и изисква отговорен изказ от страна на управляващите, особено в тези времена, когато предстои приемането на бюджет, много внимателни трябва да бъдат колегите, не им давам съвет, но отбелязвам, че е важно нещата да бъдат изказвани аргументирано и достатъчно отговорно, а не да се налага след това да се опровергават. По отношение на въпроса за продължителността на майчинството, изобщо политиките за децата, темата е много всеобхватна, многопластова, ние през годините сме дали възможност за гъвкава форма на заетост, включително и на майките, но тук влиза и проблемът с детските ясли и заведения, персоналът, който трябва да работи в тях. Това е една широка дискусия, която няма как с едно изказване да бъде решена.“

За опасенията от евентуална процедура по свръхдефицит, Адемов коментира: „Политиците винаги се възползват от това да коментират по един или друг начин, в зависимост от политическата конюнктура процесите, свързани с публичните финанси, но това, което се случва в момента и угрозата от това да стартира процедура по прекомерен дефицит се дължи на това, че тази процедура представлява механизъм за наблюдение и коригиране на държави, които нарушават фискалните правила на ЕС, като целта е да се предотврати прекомерен бюджетен дефицит или пък прекомерно увеличаване на държавния дълг. При нас проблемът е с бюджетния дефицит, а не толкова с държавния дълг, като тук мога да отворя скоба, че притеснително е увеличението на този дълг, но независимо от това съотношението държавен дълг към БВП в България в момента е около 29,9%, така че там притесненията са по-малки. По-важното е в бюджета, който предстои да бъде изготвен за 2026г. и този за 2027г., защото и той чука на вратата вече, правителството трябва да направи всичко възможно този сериозен риск да не надхвърля границата от 3%. Разбира се, че ЕК отчита и изключения – например тя преценява дали дефицитът е малко над 3%, дали той се дължи на временни, извънредни обстоятелства и чак след това се преминава към процедурата. На този етап сме в очакване на това Европейската комисия да изготви аналитичен доклад, след този доклад следва анализ в Съвета на ЕС, и този съвет решава дали има прекомерен дефицит. Евентуално ако се приеме, че има такъв риск, се дават препоръки и срокове за корекция. Следва засилен мониторинг на бюджетната процедура и управлението на публичните финанси, при липса на напредък чак тогава се предприемат допълнителни мерки.“

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.