„Всички тези твърдения и отношение към сегашната политическа ситуация и към редовното правителство в България, видите ли – като получим доклада ще преценим какъв е докладът и според това дали ще влезем в еврозоната ще се преосмисля подкрепата към правителството, мисля, че не е отговорно политическо поведение. Не е отговорно политическо поведение след 4 години и вече пета година политическа нестабилност, за която няколко пъти се наложи да споменавам, защото тя е една от субективните причини, наред с обективната - с демографската ситуация в България и в Европа, тя е една от големите субективни причини за дебалансите на огромната социално-финансова система – пенсионната система в България.“ Това каза пред bTV Radio бившият социален министър Христина Христова, по повод политическите коментари от последните дни, че ДПС на Доган запазва подкрепата към мнозинството до доклада за еврозоната, а после отново ще бъде разгледана ситуацията, както и по повод намеренията на ПП-ДБ да подготвят вот на недоверие след излизането на доглада.
За данните на Евростат, според които България е на последно място по заплащане за един час труд сред страните от Евросъюза – 10 евро и 60 цента, Христова посочи: „Аз си мисля, че в България има една тенденция на много трайно увеличаване на доходите, много съществено, което в последните 2 години покри високата инфлация, която имахме. Особено пък увеличението на минималната работна заплата – тя само за тази година е нараснала с 15%, а мисля, че последните 5 години е нараснала със 199 процента. Това е много съществено увеличение. Разбира се, въобще не можем да го съизмерваме с ръста на производителността на труда. Но в положителни величини, България си остава с най-ниската работна заплата. Цената на един част труд може да се премери на основата на 8-часовия работен ден и работната заплата за месеца. Само така като една чиста величина не е съвсем коректно да се коментира. Първо трябва да се вземе предвид това, че въпреки че оставаме на опашката, ние мисля, че сме на второ или на трето място по ръст на работните заплати и особено на минималната работна заплата. Ръстът наистина е много съществен. Също трябва да се има предвид данъчната тежест. Статистиките винаги мерят брутните възнаграждения, които получават хората, защото няма как –има най-различни други плащания, няма как да се измери нетно доходът на човек. В България все още данъчната тежест е сравнително ниска, и за физическите лица и за бизнеса – 10%. В повечето европейски държави е по-висока данъчната тежест, така че –ако взема един работещ в Люксембург да речем 50евро на час и на него му се вземе 52% от доходът, пък един работещ в България 10 евро на час и му се вземе 10% от доходът, тези величини също се променят. Голяма е темата, тя започва още от 90-та година и голямата финансово-банкова криза в България 1995-96-97 година, когато стигнаха доходите до едни много ниски стойности поради огромна инфлация и това догонване никак не е лесно, да не говорим, че се нуждаем от ръст на икономиката, не този, който имаме сега 2,4% , а от много по-сериозен ръст, но да се надяваме, че ще се задават по-добри условия и се успокоява атмосферата за това.“
Цялото интервю с Христина Христова за увеличаването на минималния и максималния осигурителен доход, за пенсионната система и доходите, можете да чуете на звуковия файл.
