Остават много въпросителни по отношение на промените в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние. Това коментира пред bTV Radio бившият социален министър Христина Христова. Промените, които вчера бяха приети от парламентарната социална комисия и предстои да влязат за окончателно гласуване в пленарната зала предвиждат при работа от разстояние, мястото, от което работят служителите да се вписва в трудовия договор. Това означава, че за всяка промяна ще трябва да бъде сключвано допълнително споразумение и за него да бъде уведомявана Националната агенция по приходите.
„Добре е, че правителството се зае да се опита да вкара текстове в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние, както тя засега се нарича в тези текстове, защото темата се наложи от пандемията от covid. Опитах се да проверя и в други европейски страни – не във всички, но в някои също са направени опити за промени в трудовото законодателство, но това, което установих – навсякъде са се срещнали с трудности и даже има терминологични различия в нормативните документи на различните страни-членки на Европейския съюз, дали е работа от разстояние, дали е това, което придоби популярност английско словосъчетание “хоум офис”, дали е дистанционна работа, пък ние имаме и едно старо понятие – надомна работа, което съвсем друго означава, така че добре е – това е крачка в правилната посока, но тепърва предстои всъщност много неща да се изясняват, защото на този етап някак си и изпълнителната власт, и законодателят чакаме да минат на второ четене в пленарната зала тези промени в Кодекса на труда. Като че ли се опитваме да вкараме новите реалности в стария си тип трудово-правни отношения, които имаме, което очевидно не е възможно. Според мен от там дойдоха и трудностите, и затова промените са твърде ограничени. На първо място – да се дефинира това работно място, което няма да е работното място, вменено като задължение на работодателя в негово помещение, с негово оборудване, тоест с негови инвестиции. То да бъде най-вече работно място – обикновено е в дома на човека, но тук вече стои въпросът дали да е само в дома на човека, тоест се опитва да ограничава понятието работа от разстояние. В крайна сметка това е домът, жилището за живеене на човек, компютърът понякога е в спалнята, понякога е в детската стая, понякога е в кухнята или във всекидневната, ето защо такова описание на работното място ми се вижда доста странно, да не говорим, че ако е лаптоп и ако има друг човек от семейството, на който се пречи в момента и ще почива, или дете, което ще си учи уроците, той може да се измести и в другата стая, така че сложно е това. Може би в най-общи линии да се опише къде е адресът, кое е жилището, и че там ще работи човекът.“, посочи Христина Христова.
„Също се опитват с текстовете в промените в Кодекса на труда да се дефинират и тези периоди на работа от разстояние и на работа, която е в работното място, осигурено от работодателя, както видях в другите документи на страни от Европейския съюз е записан като хибриден режим на работа – тоест смесен режим. Явно в трудовия договор и това трябва да се опише, каква периодика има, в кои часове или в кои дни ще работи човекът, също обаче възникват много въпроси, които няма как с тия ранни текстове, докато практиката не е станала по-улегнала, да се решат много въпроси като например за оценката на работата – как той се справя не само като краен резултат, как участва в работния процес, за контрола на работното време също, което е ключово понятие в нашия кодекс. Остават много въпросителни – и въпросителната – заложено е тези, които работят от разстояние, че могат да се изключват от комуникация с работодателя, ако са в своята междудневна почивка или междуседмична почивка. За другите работещи обаче досега не е решаван този въпрос в Кодекса на труда, които са обичайно при работодателя, няма ли да породи една неравнопоставеност също?“, каза още бившият социален министър.
Цялото интервю с Христина Христова можете да чуете на звуковия файл.
