„Все още липсва усещане за политическа стабилност в българския парламент“, коментира в ефира на bTV Radio бившият социален министър Христина Христова, по повод споровете около проектобюджета за 2025г.
„Докато не минат дебатите и гласуването в парламента, не може да има пълно спокойствие. Да, вече няма трусове, след като е имало проблем и е променен текстът. Винаги може да има изненади в пленарна зала и с изказвания, които да провокират народното представителство, винаги може да има даже от гледна точна свободата на съвестта на депутатите, винаги има рискове в едно Народно събрание“, посочи Христова на въпрос дали управляващите са преминали първия тест, свързан с потушаване на напрежението около пенсиите и запазване на увеличението по Швейцарското правило.
„Не случайно това е най-голямата тема и във връзка с трудната и сложна ситуация с бюджета на държавата за 2025-та година, са всички тези дебати и проблемни ситуации, и търсене на възможност да се влезе в една рамка. Това никак не е добре, въпреки че имаме една стратегическа цел – еврозоната, и задължително на масата стоят тези параметри – 3% дефицит, до 40% разходи от БВП, и във връзка с това не можем да влезем в истински дебати за политиките, за това какво се случва. Най-голямата система, която поема сериозна част от бюджета, това е пенсионно-осигурителната система, финансова и социална система едновременно. И очевидно е търсен начин за намаляване на разходната част в пенсионно-осигурителната система, в пенсионния фонд, като се има предвид, че за 2025г. са планирани 24 милиарда. И също знаем по разчетите, които дават експертите, че само половината от тях ще могат да бъдат събрани от осигурителни вноски, а другата половина ще трябва бюджетът да дава. Представете си, че това са 12 милиарда дефицит, това са средства, които биха могли да бъдат разходвани за инфраструктура, за образование, за здравеопазване, за култура, за сигурността, и никак не е лесна дилемата. И на базата на това трябва да влезем в тази рамка, която споменах. Ето защо се получава тази ситуация и много трудни са решенията. Може да се каже, че има известен опит в някои страни-членки на Европейския съюз през годините, когато са били високи стойностите на инфлацията е имало такъв начин на осъвременяване на пенсиите, като се е покривала по-голяма част от инфлацията, която е била висока, което има своята логика и по-голяма защитна функция. Но при положение, че ние отбелязваме инфлация 2,4%, прогнозната е 2,6 за догодина, става въпрос за минимален процент на преизчисляване, тоест за увеличение на пенсиите и това няма да подобри много покупателната способност на пенсионерите, каквато е ролята на това преизчисляване. Ето защо не се учудвам, че най-вероятно след тежки дебати се взе решение да не се променя Швейцарското правило, чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, защото това води и до промяна в текста. Не, че не се правят понякога бързи промени в законите, даже в заключителните разпоредби на Закона за бюджета се пише какви текстове се променят, и то доколкото разбрах, намерението е било само за 2025г., за да можем да се справим с тези рамки и показатели за еврозоната. Има и решение на Надзорния съвет на НОИ за 8,6%, това се получава точно по Швейцарското правило, по данните на националната статистика за 2024г. Това преизчисляване ще покрие 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход, от ръста на заплатите.“, каза още Христина Христова.
Цялото интервю пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
