След бедствия като опустошителните земетресения в Турция и Сирия намесата на психолози е необходима по възможност веднага. Това обясни в интервю за BTV Radio психологът Христо Монов, който е основател и председател на секцията по кризисна интервенция на Дружеството на психолозите в България.

„От първия миг, ако може, защото човешката психика реагира на тези неща дори на чисто физиологично ниво. Много хора след подобни събития като земетресенията, особено по-силните като чувствителност и магнитуд, започват да изпитват дискомфорт на различни нива. Да речем във функционирането на сърдечната, съдовата система, във функционирането на нервната система, някои от тях имат пристъпи на паника, на гадене, на различни други симптоми, които извън тази ненормална ситуация не са имали, така че трябва психолозите и всички, които работят с психиката да са на линия и да подпомагат хората“, посочи Христо Монов. Ако някои хора успеят да се мобилизират по време  на бедствието, кризисният момент може да настъпи по-късно, допълни той:

„Нашите норми на кризисна психологическа интервенция са, че това може да се случи от една седмица до месец след критичното събитие, ако човек не е бил подпомогнат. И тогава вече всякаква помощ е от друг характер – психотерапия, медикаментозна помощ и т.н. Така че всеки трябва да наблюдава себе си, и ако нещо се променя в него, нормално е да изпитва гняв, болка, безпомощност дори, особено когато природата е срещу теб и ти не можеш нищо да направиш, но ако тези симптоми продължат и той започва да има нарушения в съня, в храненето, във взаимоотношенията, да бъде гневен и с най-близките си хора, тогава вече има нужда да се потърси помощ от колегите ми“.

Добре е хората да имат необходимите познания и да са подготвени как да реагират в случай на земетресение, каза още психологът:

„Първо да знаеш, че живееш в България и това е земетръсна зона. Най-голямото земетресение, най-силното в 20 век е в Кресненската долина на река Струма, така че нека да се учим и да сме подготвени за подобни ситуации. И от опита, който имаме, нашият екип в работа с различни критични ситуации, споменахте земетресението в Перник, когато човек е подготвен, когато има и теоретична и практическа подготовка за реакция в критични ситуации, той много по-добре по отношение на пораженията върху неговата психика понася тази ситуация. Примерно в Перник понеже е миньорски град, има много хора, които са работили, имат подготовка да работят в мините, пораженията бяха много по-малко, отколкото, ако беше в някой друг град – да речем в Стражица 86-та година. Така че – да се подготвяме, още от училище, да знаем какво е земетресението, да не тичаме по стълбите, докато още се клати сградата, тъй като някои типове сгради са със стълбища, които не са изляти, а са съчленени като пъзел и могат да паднат. Да изчакаме на безопасно място, това обикновено са касите на вратите, да подготвим дори дома си за подобни бедствия. Тъй като стават земетресенията през нощта, огледайте се какво има около вашите спални, да не почнат да падат предмети около вас. Такива на пръв поглед дребни неща, които ни правят много по-подготвени да реагираме адекватно в критичната ситуация, ако не дай Боже тя се случи“.

Христо Монов разказа и спомен от деня на земетресението в Стражица през 1986-та година:

„Бях на среща с Тодор Живков в зала 1 на НДК, традиционната среща преди 8 декември. Усети се много силно там, но подобни сгради са проектирани така, че може и да се люлеят много, но точно това им дава по-голяма устойчивост в такива ситуации. Много от нас са виждали снимки на изкривени като буквата S японски небостъргачи, но те не рухват. Така че – да не се плашим, ако сградата, в която сме, реагира много чувствително на земетресението, може би това е нейният конструктивен трик да устои на по-висока по интензивност сила на земетресението. Тогава в НДК паника нямаше, защото нямаше информация, нямаше мобилни телефони, аз разбрах за земетресението чак като излязох от залата. Ние си помислихме, че нещо пак ремонти правят, честно казано, тогава. Но в ситуация като днешната с тези трусове е добре да има веднага информация. Защо не мобилните оператори – няма да се охарчат много, ако получавайки информация от достоверен източник, какъвто е Геофизичният институт към БАН, да изпратят по един sms на своите клиенти. Това е една социална функция, а клиентите са техните хора, на които те дължат съществуването си“.

Доброволците, спасителите и лекарите в Турция, които са видели поражението от земетресението и са вадили хора под руините, също могат да потърсят помощ от психолози, допълни Христо Монов.

„ Това, което знам и от теорията, и от практиката, няма да остане без отражение, не е лесно да си там. Тези хора като се приберат в България, ако те имат желание, тъй като един от принципите на кризисната интервенция е да бъде поискана, ние сме налице, те знаят телефоните ни. Във ВМА също има колеги, така че нека да потърсят такава помощ, ако почувстват нужда от психолози. Винаги в работата с преодоляване на последиците от критични събития, поне нашият модел, който сме създали – обект на тази интервенция са и спасителните екипи. Те не трябва да остават повече от 5 до 7 дни в епицентъра на работа в критична ситуация“.

Христо Монов каза също, че са работили с колегите му от турската психологическа асоциация, които са изключително добре подготвени за действия в такива ситуации.

„Те имат огромен опит с война, с бежанци, преди това бяха работили при земетресението 99-та година. Те имат достатъчно подготвени специалисти като качество. Може би като количество в сегашната ситуация ще са малко, тъй като 13 провинции са засегнати. Но как да им помогнем – това се прави на родния език, а там се говори по-особен диалект, особено при кюрдите. Единственото, което можем да направим – ако има говорещи български, ако има заявка, трябва да отидем. Макар че вече мина доста време, не е за кризисна интервенция, а за друг тип психологически и психиатрични интервенции.“

По отношение на времето за възстановяване след преживяно огромно бедствие, психологът обясни:  „Много е индивидуално. Има културологични и религиозни особености на общността, която е засегната. Едни хора, които до вчера са ви изглеждали много организирани, постоянни, обикновено такива неща ги сриват, докато хората, които по-лежерно изглеждат, в такава ситуация се оказват по-устойчиви. Много е индивидуално. Много време ще трябва, цяло едно поколение ще бъде засегнато и ако се акцентира върху трагичността на събитието, а не как общността се е справила с него, това може да доведе до големи поражения и върху цялата национална психика. Тук ролята на медиите е огромна. Ние трябва да работим така, че хората да се научат да живеят с бъдещето, въпреки случилото се“.

Цялото интервю с Христо Монов на водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.