„Аз съм убеден, че институциите ще се справят, но не само институциите. Имайте предвид, че свободният пазар регулира много по-бързо по естествен път. Много колеги даваха различни примери с Хърватия, която е последната приета държава в еврозоната и към тази дата в Хърватия наистина е имало сериозна инфлация, когато я приемат през 2023г. само че не трябва да се забравя, че това е една година след началото на войната в Украйна и 3 години след ковид кризата, където бяха нарушени веригите на доставки. Инфлация по това време имаше в цяла Европа, да не кажем в целия свят. За сравнение, колегата от Хърватия, бившият външен министър Давор Щир казва така – инфлация в Хърватия преди и след приемането на Хърватия в еврозоната е имало, но тя е много по-малка, отколкото в съседна Унгария, където не са си сменили форинта с еврото поради икономически критерии, че не отговарят на изискванията и в Унгария е била много по-висока, отколкото в Хърватия, където приемат еврото. Така че еврото само по себе си не влияе. Да, ще има вероятно някакви опити за спекула на този и на онзи. Това, което аз смятам, че най-естествено ще се получи, когато нашите търговци на дребно, особено по-малките сменят цените от лева в евро, това, което е 2 лева, ще го напишат едно евро, тоест ще има едни 5 стотинки ,които ще бъдат инфлационни в рамките на това нещо. Другото ще бъде въпрос на опити, но пазарът много бързо ще регулира нещата. Ако вие предложите една стока, която струва условно казано 5 лева, и я предложите за 5 евро, няма да има кой да ви я купи, независимо каква е, а няма как всички търговци на дадена стока да вдигнат цените по един и същи начин и ще спечелят тези, които са коректни.“ Това каза пред bTV Radio Илия Лазаров, евродепутат от ГЕРБ-СДС и Европейската народна партия, по повод опасенията, свързани с евентуална спекула с цените и инфлация при преминаването към еврото.
„Българският политически живот не се характеризира с особена логика, но това, което казва г-н Борисов е абсолютно вярно, ние имаме нужда от работещо правителство и работещ парламент, за да има стабилност и да могат да се пресекат именно такива опити за спекула. Най-лесно се лови риба в мътна вода, така че има определени кръгове, които са заинтересовани да клатят правителството и парламента, за да могат да направят за сметка на българските граждани определена печалба. Не вярвам политическата класа в момента, управляващата коалиция да прояви неблагоразумие и да вкара страната отново в политически трусове и турбуленция.“, коментира Илия Лазаров на въпрос има ли рискове за стабилността на властта.
По повод приетия от Европейския парламент доклад за напредъка на северна Македония, от който отпаднаха понятията за „македонска идентичност и език“, Лазаров обясни:
„Това беше един дълъг процес, който траеше няколко месеца, изготвянето на доклада, всичките тези действия. В интерес на истината нямаше някаква голяма драма в доклада, проблемът го създаде самият Християн Мицкоски, който започна да се хвали, че е успял да говори с докладчиците, с докладчиците в сянка, да успее да вкара вътре признаването на „вековната“, цитирам буквално неговите думи, „вековната македонска идентичност и македонския език“. Нещо, което раздразни не само българите, но и колегите от Гърция ги раздразни доста. Той се опитва да преразгледа договора за добросъседство с България, опитва се да преразгледа договора от Преспа с Гърция, въобще неща, които както се казва, не са в полза на европейското бъдеще на Северна Македония. Това е един доста сериозен проблем, който той създава и създаде сам за себе си, опитвайки се тези неща. Отначало колегата, който беше Томас Вайц от Зелените възприе неговата теза да запише в доклада ни в клин, ни в ръкав, както се казва, македонската идентичност и език. Защото в един доклад за напредъка, което аз казвам вчера в моето изказване в пленарната зала, няма място да се обсъжда идентичността и езика на която и да е страна кандидат за член. Както се казва тук на бюрократичен език, това нарушава интегритета на доклада. Неговата функция не е такава. Той трябва да констатира напредъка по Копенхагенските критерии, които са строго фиксирани за членството на Северна Македония в Европейския съюз и дали изпълнява поетите ангажименти.“
Целия разговор с Илия Лазаров можете да чуете на следващия звуков файл.
