Преди 10 години Ирен Дикова-Димитров преминава през животоспасяваща трансплантация на бял дроб, а днес е майка, интериорен дизайнер и спортист с медали в международни състезания.
"Преди всичко шансът за втори живот, ако не си го преминал, няма как да го оцениш и да го усетиш. Това значи веднъж да си стигнал до края, до този тъмен тунел и да видиш светлината, и да се събудиш и да знаеш, че всичко започва отначало. Това ме направи доста силна. Възстановяването, през което трябваше да мина и всеки един от нас минава след трансплантация е много сериозно, това също е един проблем в България, защото нямаме центрове за рехабилитация и пълно възстановяване, затова бях принудена да го направя в Австрия, съответно съм много благодарна за това нещо. Промени ме това, че не дребнея, не се взирам в малките неща, а гледам цялото, гледам семейството си, гледам да съм здрава, за да мога да се грижа за дъщеря си, за хората около мен, близките и това, че продължавам да спортувам, да живея на бързи обороти и да работя, това ме прави още по-жива. И аз смятам, че имам мисия, отговорност към семейството на донора и тя е да продължа живота на частицата от него.", разказа тя в ефира на bTV Radio.
За проблемите, които срещат чакащите трансплантации у нас и за позицията на пациентски организациия, че липсват достатъчно резултати в донорството и трансплантациите, Ирен Дикова-Димитров посочи:
"Проблемът с трансплантациите в България е свързан с това, че преди всичко не са променени нормативни актове, които са свързани с това да се установява мозъчна смърт в донорските центрове, това е изключително важно, за да се получи една донорска ситуация. Друг основен проблем е това, че както беше обещано от бившия директор на ИАМН, да се разделят административно трансплантации и надзор, да бъдат два административни отдела, тъй като когато са отделни, много по-лесно би се работило в двете насоки – трансплантациите да следват системата и да се случват донорските ситуации. Проблем е разбира се недостатъчната информираност на хората, които ние с пациентските организации и много други пациенти се опитваме да има чуваемост, да информираме хората около нас и по медиите. Миналата година, когато е имало среща с ИАМН, е споменавано, че хората не вярват на институциите в България и съответно отиват в Турция и други държави за трансплантация. Когато има добра система и се следват актове и нормативи, би била по-добре ситуацията."
Целия разговор за живота сред трансплантацията, за спортните успехи и майчинството, можете да чуете на следващия звуков файл.
