Протестите и исканията на хората с увреждания са тема, която периодично се повтаря през последните 5 и повече години при всяко служебно и редовно правителство, и при всеки парламент. Това коментира бившият социален министър Иван Нейков. Вчера хора с увреждания поискаха корекции в текстовете на Наредбата за медицинската експертиза, и посочиха, че едно заболяване се приема за основно, а другите не се вземат под внимание и така хората изпадат от системата на ТЕЛК
„Днес въпросът, който се поставя от представителите на хората с увреждания е – дайте ни старата наредба. Да речем така би могло да бъде обобщено искането им. Може би обществото е забравило, но срещу тази стара наредба преди няколко години също имаше протести и се искаше още по-старата наредба. Тоест има някакъв сериозен проблем в диалога между изпълнителната власт и в някои случаи законодателната разбира се, и хората с увреждания. Това е нещо, което не трябва да подминаваме, защото това означава, че или правителството и парламентът без консултации с хората с увреждания взема едно или друго решение, в резултат на което става тази липса на диалог и започват протестите, или има нещо, което отново го подминаваме. Забелязвате ли, че в последните дни и седмици, когато протестите започнаха, отново казвам, ако се върнем години назад, ще го видим същия феномен, имаме позиция против едно или друго управленско решение на отделни групи от хората с увреждания. Но организациите на хората с увреждания, защото в България има много организации на хора с увреждания и те са многобройни като членска маса, там няма позиция. Въпросът е защо няма позиция – защото не са съгласни с протестите, които сега се развиват или има някаква друга причина. Въпросът е по-сложен отколкото изглежда на пръв поглед. Не е само дайте ни старата наредба, защото там ни давахте по-висок процент загубена работоспособност и това беше по-добре за хората с увреждания, а сега като ни го намалявате, вече не е добре за нас. Всъщност вече доста години експертите, които работят в тази сфера, поставят един друг въпрос, който не знам защо се заобикаля и от хората с увреждания и от организациите. Става дума за това, че не е въпросът колко да бъде призната загубена работоспособност, защото сме създали по този начин някаква настройка в хората с увреждания, че тяхната цел е по-голям процент загубена работоспособност, защото по-големият процент носи по-голяма пенсия или обезщетение. Всъщност във всички стари страни-членки на ЕС и държави, които имат огромен опит с хора с увреждания, целта е да покажеш колко е съхранената, а не загубената работоспособност на хората с увреждания. Смисълът е този човек, който има съхранена работоспособност, да я използва – тя да му позволи да бъде активен и да възстанови капацитета си като работник и служител и да получава по-добра заплата. Това е големият дефицит в системата на ТЕЛК, какъвто сме го създали в България и тогава тези хора, които се чувстват ощетени от обществото, ще получат шанс да се реализират и да получават истинска оценка за своите възможности“, посочи Иван Нейков пред bTV Radio.
Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.
