„Пробивът е станал далечната 2021 година през акаунт, който е имал привилегирован администраторски достъп. През него е установен пробивът, което означава, че имаме със сигурност допусната сериозна грешка по управление на достъпа на административен персонал. Както разбрахме, това е на доставчик и получавайки този легитимен достъп до системата на държавната администрация, той е останал незабелязан, защото просто той е бил легитимен в първия момент, но една хакерска атака се развива в няколко отделни стъпки и след като този достъп е бил установен, той е бил и затвърден, защото хакерите работят точно по този начин. Когато получат достъп, те намират начин да останат вътре сигурно, така че дори и в последствие да бъдат предприети мерки, те да не бъдат забелязани.“ Това каза пред bTV Radio експертът по киберсигурност Ясен Танев, по повод установената кибератака, при която 5 години хакери са имали достъп до мрежите на държавната администрация.
„Важното е, че става дума за 130 гигабайта документи, които са обменяни между администрациите, като те могат да бъдат обменени през различни системи, но става дума за междуведомствен обмен. Няма засегнати лични данни на граждани пряко, което означава, че ключовите системи за достъп до електронното управление, на които има много обмен на граждански данни, не са засечени и така обхватът може да бъде съкратен и обобщен. Продължаваме и със следващото нещо, което каза и министърът, и това е потвърдено и от националния координатор, че тези данни са приравнени към 62 милиона страници и това е начин, по който професионално се показва на общата публика какъв е обемът на страниците и точно такъв израз се използва, когато някой е направил разследване и правилно е идентифицирал обема на документацията, която също като експерт ни показва, че работата е била дълга и систематична, и е ясно какви данни точно са изтекли, и наистина става дума за документи, а не за междусистемен обмен. И тук идва големият въпрос възможно ли е такъв обем данни да не бъде забелязано, че е извлечен от системите на държавната администрация? Ами сещате ли се за теча на НАП? Също изтекоха гигабайти данни и то стотици. И те не бяха засечени тук. Това е най-важното нещо, към което трябва да се върнем, когато говорим за една система за киберсигурност. Една система за киберсигурност не е само софтуер, програми, които ни защитават, хардуер, което е оборудване, което да работи и върху него да работи софтуера и то да ни предпазва, но е свързано и с хора, които да притежават капацитета и мотивацията да извършват това наблюдение.“, каза още Ясен Танев.
На въпрос дали новата национална система за киберсигурност ще реши подобни проблеми с кибератаки, Ясен Танев обясни:
„Тази система, ако бъде оставена без подобряване, ако няма хора, които да обслужват, ако не се ангажира цялата киберобщност, и тук е ролята и на хъбовете, и на неправителствени организации, и на формални и неформални сдружения по киберсигурност и университетите да предоставят адекватни кадри и качествена информация. Когато бъде засечено рисково събитие, то тя в един момент ще се претовари и може да се задръсти и да не работи, заради това ангажимент и това, което трябва да направи новото правителство и хората, които са зад новата система за киберсигурност е, че тя трябва да бъде активно наблюдавана, активно управлявана и трябва да се носи отговорност това повече да не се случва, защото не можем на всеки 5 години да инвестираме в нови системи. Ние трябва постоянно да изработваме капацитет, който да поддържаме, така че очаквам оттук още информация какво се е случило, кой е бил ангажиран и държавата да бъде активен участник в системата за наблюдение и превенция на киберпрестъпленията, защото това според мен е киберпрестъпление.“
Целия разговор какви мерки трябва да бъдат предприети можете да чуете на следващия звуков файл.
