„Има ли единствен инцидент за домашно насилие, той е предпоставка за търсене на отговорността на извършителя. В подобни случаи, когато имате такава ситуация, първото, което трябва да се направи е да се направи оплакване – било в полицията, която задължително снема информация, взема сведения от двете страни, очевидци, ако има такива, съседи, но това е един акт, с който извършителят знае, че това е обществено укоримо и не е приемливо от жертвата.“ Това каза в студиото на bTV Radio Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право, по повод последните случаи на домашно насилие, при които в Радомир мъж преби до смърт жената, с която живее на семейни начала, а в София 36-годишен мъж наряза с макетно ножче съпругата си при битов скандал.
Жертвите на насилие често не търсят помощ и не подават сигнали, какъвто случаят с нарязаната с макетно ножче жена, при която и преди е имало агресия от съпруга й.
„За съжаление това е част от профила на всяка една жертва. И реално докато не се стигне до нещо по-фатално, което да бъде последната ситуация, която е поредна, и жертвата не каже – аз не мога повече, до тогава те търпят. Тоест обикновено има между 7 и 14 пъти, в които нещо се е случвало преди това, за да могат жертвите на домашно насилие да започнат да мислят за това да се оплачат, да разкажат или да потърсят помощ. Проблемът е, че те не чувстват подкрепа от обществото. И това е притеснителното и по-специфичното при проблема домашно насилие. Това е истински феномен, той е световен, не само в България. Разбира се, България е държава, която трябва да намери начин да се справя сама с това, защото има много добри примери по света и има не толкова добри – на държавно ниво говорим и като политики. В конкретния случай това, което нас най-много ни притеснява е къде е обществото и къде е държавата в двата случая, които разказахте. За радомирския случай – там съм сигурна, че смъртта, която е настъпила на жената в следствие на това пребиване е била предвождана от множество актове на насилие, които са се случвали през годините. И това е проблем на нашето общество – ние не можем да дефинираме насилието, защото не го учим. Нас не ни учат как да дефинираме, че сме жертва на домашно насилие от партньорите си. Защото то започва първо като вербално насилие, като ограничаване на свободата. Сцени на ревност, финансов контрол, икономическа зависимост, емоционална зависимост и други такива форми, които са предвестници на фаталния край. След това вече тези първи актове, които са с по-леки форми, започват да се видоизменят в нещо по-различно от типа на лек шамар, ритник, удар, оплюване по лицето, и други подобни. След това, защото много хора казват – аз с пръст не съм я докоснал, само че атаките, които са били преди това във вербален аспект, са много по-страшни, притеснителни, защото съдържат в себе си, в думите – обиди, заплахи, псувни и други подобни неща. След това вече то просто ескалира и може да се стигне до някакви по-сериозни актове, които водят до опасност за живота. Това е обезобразяването с макетен нож, за което казахте и това е ситуация, която се случва. Между казуса на Дебора, който беше преди година и половина, и казуса, който коментираме в момента, има 4 случая, описани в медиите, на жени, които са потърсили помощ. Те са отразени, но не са с това медийно внимание, каквото получават тези казуси в момента. Сега имаме отново жена, която е жертва на това фатално домашно насилие, което се случва в домовете на толкова много хора, без те да търсят помощ и без близките им да знаят, без обществото да може да реагира. Тази жена, която беше обезобразена с макетния нож, 36-годишната жена е била майка, съпруга и тя е пострадала от съпруга си като пореден акт, като предишните тя не е потърсила помощ.“ ,посочи адвокат Бекирска.
По отношение на детето, което е било в съседната стая, докато бащата е нападнал майката, Йорданка Бекирска каза:
„Това е най-опасното за бъдещето на самото дете, защото този ролеви модел, който то възприема като начин на общуване в двойката на неговите родители, хората, които би трябвало да му дават стабилност, добра основа, добро възпитание и всичко останало, които то обича и с които живее, му показват един модел, който е далеч от отговорния модел на възпитание на едно дете. И за това децата според закона автоматично стават жертви на насилие, независимо дали присъстват там и пряко са пострадали от самото насилие. Проблемът е какво се случва с психиката на тези деца, как те продължават да живеят и какво те предоставят в личен план, когато започнат да имат собствени връзки, как се отразява в отношенията със съучениците им. Това води до агресията в училище, за която чуваме и четем, води до агресия в интимните отношения, води до агресия и в бъдещото негово родителстване. Защото то просто се мултиплицира. Затова този модел е толкова опасен. Защото тези деца порастват, срещат нашите деца и им стават партньори, и нашите деца, които да кажем, че са живели в една добра здравословна семейна среда имат такива партньори.“
Цялото интервю с адвокат Йорданка Бекирска за последните случаи на насилие и как пострадалите могат да търсят защита, можете да чуете на звуковия файл.
