“PISA мери точно това, което, е отдалечено от естетиката на българското образование. Тоест самото българско образование е конструирано така, с годините всъщност това не е променено, макар и да имаше такова желание. Тоест в България учениците се учат по-скоро за знания, за възпроизвеждане на част от знанието и вече започват някакви наченки на развитие  на това знание или тази информация, която получават, но много са далече от начина, по който учат техните съученици в някои европейски държави, в Америка или в тези държави, които са на първо място, класирани от PISA. Така че по принцип не бихме могли да очакваме нещо много различно. Тези апокалиптични изводи, че това е едно ново дъно и принципно ние сме си на дъното, дали е ново или старо, нищо кой знае какво не се е променило, но то няма как да се промени, ако ние не променим нещо в самото образование. Между другото, не че е повод за успокоение, но като цяло спадът в образованието е в световен мащаб и всъщност, анализът показва един либерален модел по света, който много пречи на развитието на образованието и очакването на високи резултати. Под въпрос е мотивацията и устойчивостта  към училището. Това е проблем на световното образование. И всъщност има немалко препоръки,  един много точен анализ на интернационално образование, който, така, направихме и ние като синдикат  и разгласихме.“ Това коментира пред bTV Radio д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, по повод лошите резултати от международното изследване PISA.

„За България има някои конкретни неща, които трябва да се променят, за да очакваме по-различни резултати. Не повече учебно време, а по-ефективно учебно време, защото ние много говорим за учебното време. Четене с разбиране не само по български език и литература, по всички предмети. Дигитализацията да оценява според образователния резултат, а не според броя устройствата, защото всъщност досега броехме STEM кабинетите и дигиталните устройства. Изкуствен интелект, грамотността да върви заедно с критичното мислене, като учителите получат необходимата квалификация и подкрепа. Тук нещо много важно, което, което важи и за Европа, и за света, но за България малко по-силно. Дисциплината, отсъствията и тормозът да се разгледат като въпроси на качеството на образованието, а не като периферен проблем, какъвто и в момента се разглежда в България. Това е едно от важните неща, които трябва да се променят, за да бъдат част от едно по-добро образование, ако искаме да го видим в следващите години. Да се инвестира в учители и в асистиращ персонал  - нещо, което също е много важно, което е показало, че в България учителите са недостатъчно по отношение на техния брой, заедно с помощниците на учителите, в сравнение с техните колеги в Европа и света.“, посочи той.

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.