Министерството на образованието предлага комплекс от мерки за подобряване на дисциплината и училищната среда. Сред идеите са създаване на карта за личностно развитие на всеки ученик, въвеждане на специалист по личностно развитие и единна система от поощрения, предупредителни и корективни мерки и санкции. Предложенията предстои да бъдат подложени на широко обществено обсъждане.

Според Зорница Трифонова от Асоциация „Родители“ ключово значение ще има начинът, по който тези мерки бъдат приложени на практика.

Картата за личностно развитие да не се превръща в етикет

Една от идеите е за всеки ученик да бъде създадена карта за личностно развитие, в която да се отразяват не само дисциплината и учебните постижения, но и социалните умения, силните страни и областите, в които детето има нужда от подкрепа.

Трифонова определя като важно още в началото да бъде изяснено предназначението на подобна карта.

„Много е важно да се прецени каква е нейната цел и функция“, посочва тя. Според нея картата би могла да бъде полезен инструмент, ако предоставя на родителите регулярна информация за развитието на детето „във всички области, не само в учебен план“.

Тя предлага информацията да се предоставя периодично, например два пъти в рамките на учебната година, така че родителят да има ясна представа за развитието на детето, неговите силни страни и областите, в които е необходима допълнителна подкрепа.

Според представителя на Асоциация „Родители“ обаче има риск подобен инструмент да бъде използван по различен начин от първоначалната му цел.

„Притеснителното е, ако тази карта за личностно развитие се превърне в карта за оценка на поведението“, предупреждава Трифонова.

По думите ѝ децата, които имат затруднения с поведението или нарушават правилата, не трябва да бъдат етикетирани. Вместо това системата трябва да проследява развитието им и да помага за намирането на подходящи начини за подкрепа.

Какъв трябва да бъде специалистът по личностно развитие?

Сред предложенията е и създаването на длъжност „специалист по личностно развитие“. Той би трябвало да подпомага учениците при развитието на социалните им умения, талантите и отношенията с връстници и учители, както и да координира взаимодействието между училището, родителите и учениците.

За Трифонова обаче предложението поставя редица въпроси – най-вече относно подготовката на човека, който ще изпълнява тази функция.

„Този човек трябва да има съответно умения за медиация, коучинг умения“, казва тя и допълва, че са необходими познания за детското развитие и умения за работа в кризисни ситуации.

Според нея не е достатъчно длъжността автоматично да бъде възложена на заместник-директор или на друг служител в училището. Необходимо е да се определят ясни изисквания за квалификацията и компетентностите на специалиста.

Друг важен въпрос е дали подобни кадри ще могат да бъдат осигурени във всички училища, особено в малките населени места.

„Какво би се случило в по-малките училища или в малките населени места, където училището не може да предложи безкрайно разнообразие от дейности, в които да бъде включено това дете“, пита Трифонова.

Превенцията трябва да започва преди появата на проблема

Според Асоциация „Родители“ понятието „превенция“ не трябва да означава действие едва след като вече е регистриран проблем.

„Когато говорим за превенция, започваме превенцията тогава, когато вече го има проблема, а това е твърде късно“, смята Трифонова.

По думите ѝ превантивната работа трябва да обхваща всички ученици и да започва още преди проявата на проблемно поведение. Сред възможните направления тя посочва развитието на социално-емоционални умения, умения за общуване и разрешаване на конфликти, управление на емоциите и търсене на подкрепа.

Така училището би могло да реагира още при първите сигнали за затруднения, вместо да изчаква ситуацията да се задълбочи.

Доверието между родители и училище е ключово

Друг важен елемент според Трифонова е комуникацията между семейството и училището. Тя отбелязва, че практиката е различна в отделните училища.

Там, където има изградена система за взаимодействие с родителите и се предоставя регулярна индивидуална обратна връзка, трудните ситуации по-лесно могат да бъдат преодолени.

Обратната ситуация се наблюдава, когато родителите бъдат търсени основно при възникнал проблем.

„Там, където няма изградена такава система, родителите са викани само при проблем“, посочва Трифонова.

Според нея това може да доведе до загуба на ценно време, в което училището и семейството биха могли да изградят доверие и съвместно да реагират при първите признаци на затруднение.

Санкцията трябва да бъде последна стъпка

Предложеният комплекс от мерки предвижда единна система от поощрения, предупредителни и корективни мерки и санкции. Основният принцип е санкцията да бъде последна, а не първа реакция.

Трифонова подкрепя подхода, при който първо се търсят причините за поведението и възможностите за подкрепа.

„Когато се забелязва проблем при дадено дете, той първо да се комуникира достатъчно рано с родителя“, казва тя.

Според нея преди налагането на санкция трябва да бъдат използвани възможностите за разговор, предупреждение и изработване на план за подкрепа заедно с детето и семейството.

„Санкциите и наказанията трябва да бъдат наистина съобразени с развитието на детето, с неговите нужди, с възможността то да бъде подкрепено, а не просто да бъде санкционирано“, подчертава Трифонова.

Тя обръща внимание и на необходимостта от допълнителни услуги около училищата. Причината е, че не във всяко училище има достатъчно психолози и други специалисти спрямо броя на учениците. 

Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.