От 1 юли гражданите ще могат да обменят левове в евро срещу такса, а безплатна остава обмяната само в БНБ. Какво трябва да знаят хората, ако все още са им останали левове и какви такси да очакват?
30 юни беше последният ден, в който банките и пощенските клонове обменяха безплатно левове в евро. От утре това ще става срещу заплащане на такса, а безплатна остава обмяната само в БНБ. Какво трябва да знаем, ако имаме още останали левове, обясни в ефира на bTV Radio Габриела Руменова, създател на онлайн платформата „Ние, потребителите“:
„Български пощи“вчера обявиха, че от утре въвеждат такси за обмен на монети и банкноти от левове в евро. Част от търговките банки също вече съобщиха, че ще имат такси – някои ще въведат такива от 1 юли, други поетапно през следващите месеци, в някои случаи само при обмен на гише, а в други случаи и при внасянето чрез банкомат на левове за обмен в евро. По такъв начин тези дружества на практика ползват дадената им от Закона за въвеждане на еврото възможност да започнат да събират такси за извършването на тази услуга след изминалия период от половин година, в който обменът се извършваше задължително безплатно. Това, което трябва да направят хората, на които са им останали левове, е на първо място да проверят какви са условията в тяхната банка. Но също и тези в останалите, които се намират в тяхното населено място, защото обмен могат да извършат не непременно в тяхната кредитна институция. Но трябва да обърнат внимание на това дали няма различни тарифи за граждани, които са клиенти и такива, които не са клиенти на дружеството. Така ще могат да сравнят различните възможности и да изберат тази, която ги устройва, включително и предвид конкретната услуга, която възнамеряват да ползват. При обмен в друга банка обаче трябва да са подготвени за това, че ще се наложи да подпишат декларация за съгласие за обработване на личните данни. По отношение на обмена в “Български пощи” – те предоставят услугата само в населените места, където търговските банки нямат свои офиси. Има и ограничения по отношение размера на сумите при една трансакция, както и изисквания за предварителни заявки. Дори да въведат такси, банките и пощите нямат право да преустановят предоставянето на услугата до края на 2026 г. Българска народна банка ще обменя безсрочно и без такси и комисионни левове в евро, но тя има свои представителства единствено в София, Варна, Бургас, Пловдив и Плевен. Задължително обаче и трите групи дружества обменят левовете в евро по официалния валутен курс 1,95583 лева за едно евро.“
От 1 юли влиза в сила и промяна, свързана с облагането с мита на покупки от платформи извън Европейския съюз на стойност под 150 евро.
„Новата митническа такса, която се въвежда за нискостойностни пратки от трети държави – на стойност под 150 евро, е фиксирана от 3 евро. Коректно е да уточним обаче, че облагането няма да е на пакет, а на всеки различен вид стока в една обща поръчка, спрямо европейската класификация, т.е. по 3 евро за всяка отделна стокова позиция – напр., блуза, панталон, шапка. Колкото до въпроса дали стоките ще поскъпнат значително заради новия режим на облагане, бихме могли да кажем така: промяната може да се усети по различен начин от потребителите в зависимост от това дали пазаруват от големите платформи или от нишови електронни магазини. Тъй като става дума за мита за всяка стока от различен вид, могат ли потребителите да намалят тази допълнителната сума, която ще плащат, ако например добре групират стоките – примерно ако купят няколко стоки от един и същ вид в една пратка? Не е изключено потребителите да достигнат до такава виртуозност при пазаруването от тези платформи. Особено ако успеят да се запознаят в детайли с европейската класификация, за да могат да групират в пратката си еднакви артикули, макар и няколко на брой, защото тогава те ще се третират като една позиция и всички ще бъдат обложени само с 3 евро. Тук обаче трябва да бъде направено разграничение с оглед на това дали даденият търговец използва схемата за електронна търговия на ЕС (IOSS) или не. В единия случай потребителя плаща ДДС и митото при покупката, а в другия – при получаването. Големите платформи обикновено са по специалния режим IOSS, а те имат и огромен оборот, което им позволява по-гъвкави механизми на ценообразуване. Възможно е да възприемат политика при калкулирането на митата в крайната цена да поемат част от тази сума, а потребителят да плати остатъка от нея. Така на практика крайните клиенти може дори да не усетят дали и кога точно са ги платили. Още повече, че не е уточнено дали платформите ще посочат митото на отделен ред, дали то ще е калкулирано в крайната цена или изписано някъде в общите условия на платформата или на конкретния търговец, който продава чрез нея. По друг начин стоят нещата с малките платформи, които предлагат нишови стоки – те не са регистрирани в европейската система IOSS и не събират предварително ДДС и мита при онлайн плащането. При покупка от такива онлайн магазини, пратката пристига в България необмитена. Доставчикът /поща, куриер/ ще трябва да я освободи, а потребителят ще бъде извикан на гише. Там ще платят митото от 3 евро и дължимото ДДС, но и допълнителната такса за митническото представителство и обработката, която самият доставчик ще начисли. В този смисъл, задачата на потребителя да предвиди какво точно ще плати дори при групиране на стоките по подходящ начин, се усложнява. “ , посочи Габриела Руменова за новите изисквания.
Как можем да сме сигурни в безопасността на стоките, които купуваме онлайн от платформи извън Евросъюза и какъв е контролът? Както и за какво да внимаваме, когато купуваме храни, след случая с фалшивото масло, имитиращо известна немска марка?
Чуйте на следващия звуков файл целия разговор с Габриела Руменова.
