Има недостиг на кадри в сферата на здравеопазването. Не е нормално например в спешната помощ да работят лекари на пенсионна възраст, но ако не са те, трябва да бъдат намалени екипите. Това коментира в интервю за bTV Radio д-р Пламен Радославов, заместник-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването в КНСБ.

 „Може ли човек на 65-70 години да работи спешна медицинска помощ? Ако ги няма тези хора обаче трябва да намалим екипите. Нормално ли е според вас една жена на 65-70 години да вдига с носилка болен? Или да се качва на 3-4 етаж без асаньор, да се чудят как да смъкват болен пациент, който трябва да бъде превозен до някъде? И няма в момента негови близки или познати да помогнат да се свърши тази механична работа я наричам – носенето? Не е нормално! В цялата система на здравеопазването 55+ са над 55-60 процента. Младите работещи до 30-35 години са 10-12%“, коментира д-р Радославов.

 След скандалния случай във Враца с катастрофата, при която загина дете и се оказа, че лекарка от Спешната помощ е с положителна проба при тест с дрегер, д-р Радославов не смята, че трябва да бъде въвеждана задължителна за всички медицински кадри проверка дали са употребили алкохол преди дежурство.

 „Доколкото знам, в голяма част от центровете за спешна медицинска помощ на контрол за алкохол преминават абсолютно задължително водачите на линейките, понякога и част от персонала“, посочи той.

 „От този случай във Враца бих акцентирал върху друго – вие виждате как се нахвърлиха върху лекарката близките на човека, причинил ПТП, при което загива детето му и е тежко ранена съпругата му. Защо не попитаме този водач как е взел свидетелство за правоуправление? Колата му кога е минала на преглед и как е минала на преглед? Най-вероятно причинителят на това, което се е случило, е самият баща, тъй като той е катастрофирал. Трябва ли да обвиним лекарката? Аз не мога да кажа, че не е виновна, ако е употребила алкохол, аз не съм й адвокат, но тя ли е виновна, че жена му е в тежко състояние в болница? И вие виждате как се нахвърлят върху хора, които са невинни. Излиза човек, който не знам какво образование има и казва – може би детето е било в кома – извинявай, кога завърши медицина, кога взе специалност, кога придоби опит да кажеш – може би е било в кома? Точно тази агресия на близките на хората, които са пострадали отблъсква работещите в системата на здравеопазването, най-вече в Спешната помощ“, каза още д-р Радославов.

 По отношение на условията за работа на хората в Спешната помощ, заместник-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването в КНСБ коментира:

„Самите работещи са изнервени. Проблемите, които съпътстват всеки един от нас, съпътстват и тях, като почнем лични, битови, служебни, всякакви. Хората не достигат в центровете за спешна медицинска помощ, особено в големите градове. Те са пренатоварени, много често се появяват на адреси за неща, които са елементарни и не бива да се случват, а в следващия момент не могат да отидат на адрес или на място, където има нужда от тях. В една част от европейските страни има санкция за неправомерно използване на системата на спешната помощ – тоест пристига спешният екип, преценява, че не е необходимо да бъде спешен екип, пише каквото пише и след 1 месец вие получавате фиш за санкция за това, че сте направили така, че този екип е бил на място, където не е трябвало да бъде“.

 Много малка част от хората, които започват кариерата си в спешната помощ, я приключват там. Това е въпрос на характер и на навик, обясни още д-р Радославов:

„В спешната помощ не е задължително да работят само лекари. И в момента не работят само лекари. Голяма част от екипите в линейките са или фелдшери, или сега наречени лекарски асистенти и добре обучени медицински сестри. Бъдещето е на добре обучени парамедици. В Румъния го има това вече. Обучението на парамедиците в момента не е достатъчно да бъдат сами в линейките. Би трябвало да имат 4-годишно обучение с бакалавърска степен, която би могла да даде по-качествена медицинска грижа на място. Аз съм виждал в европейските държави парамедици на мотори, виждал съм парамедици на велосипеди. Тоест той трябва да отиде максимално бързо на мястото, да погледне за какво става въпрос, да докладва на фелдшера или здравния асистент, който е в центъра, и тогава да се прецени – дали почва A, B, C, D или тръгва линейка със специалист, и той прави нещо. Това е бъдещето. Аз не виждам бъдещето на лекарите в това. Основният проблем е, че няма развитие на лекарите в спешната помощ. Той не може да стане хирург, началник на отделение, да има собствена практика, кабинет, лекарят по спешна медицина си остава спешен лекар. Има такава специалност в България – спешна медицина, но желаещите да я завършат са единици.“

Цялото интервю с д-р Пламен Радославов можете да чуете на звуковия файл.