„Мисля, че малко надценяваме колко специален е този момент. Нека да припомня, че през няколко години има какви ли не международни и вътрешни събития, и винаги се създава паника и емоции около някоя група стоки. Имали сме такива случаи с горивата, помним, и при началото на войната между Русия и Украйна, и при ковид, и в по-ранни години – 2008-ма година помним. Също така си спомняме и други паники в търговската мрежа около конкретни видове стоки, рязко поскъпване или изчезване на стоките. Така че това не е някакъв прецедент, от една страна има нормални страхове и притеснения от промяната, от друга страна разбира се, че има и част от търговците, които мислят за себе си и собствената си печалба, което също е разбираемо и очаквано.  Това, което сработва е да има конкуренция на пазара. Когато има конкуренция на пазара, дори когато един, двама или няколко търговеца пробват да вдигнат рязко цените на дадена стока или услуга, ако има конкуренция, те ще загубят пазарен дял и техните конкуренти ще им вземат бизнеса. Големият въпрос е ако няма конкуренция, и там всъщност трябва да се фокусира работата на институциите -  най-вече на КЗК, в чиито мандат е централно и основно да се бори с картели  и със споразумения между търговци, с опити на група търговци да ограничават конкуренцията или да се договарят за цени и т.н.“ Това коментира в ефира на bTv Radio Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, по повод окончателното решение за влизането ни в еврозоната от 1 януари догодина и опасенията от ръст на цените.

По отношение на инфлацията и каква е била ситуацията в други държави, Богданов посочи: „Много зависи в какъв момент дадена страна влиза в еврозоната, защото повечето страни от Източна Европа са малки отворени икономики и в много голяма степен тяхната вътрешна инфлация се предопределя и се движи от два основни фактора – първо какво се случва на глобалните пазари на суровини и енергоизточници, на горива и селскостопански стоки, и разбира се, ръстът на доходите и покупателната сила на местното население. И когато се случи да имаме и двата фактора – да бутат цените нагоре, независимо дали е свързано или не с еврото, тогава имаме период на по-висок ръст на цените и от там хората виждат инфлацията и казват – аха, значи това е заради еврото. Имало е случаи, в които страни влизат в период на икономическа криза, например Естония, когато в цяла Европа имахме дефлационен натиск, също Литва и Латвия. Тогава в България имахме дефлация, спад на цените, даже България беше в два от конвергентните доклади сред трите страни с най-ниска инфлация, така че в такъв период по-скоро са съвсем обратни опасенията – че страната влиза в рецесия, в икономическа криза, висока безработица, бизнесът страда. Много е трудно да се разделят тези фактори – както се казва за ежедневието на всеки отделен гражданин, и може би затова е съвсем естествено хората да го свързват с някакво голямо събитие и ако съвпадне с членството в еврозоната да си кажат – аха, ето значи заради еврозоната поскъпнаха горивата или млечните продукти, или месото, или някоя друга група стоки.“

За рисковете в бюджета, свързани с високите разходи и оптимистичната прогноза за приходите, Лъчезар Богданов коментира:

„Рискът е много директен и той е дефицитът да бъде значително по-висок от допустимия, като тук трябва да си дадем сметка, че тези правила не са просто някакви числа, написани на  хартия. Това е първият и най-очевиден проблем, че България може да влезе в процедура по прекомерен дефицит, но по-важното е, че дефицитът означава реално, че правителството трябва да взема много сериозни заеми, за да покрива превишението на разходите над приходите. И ако това се случи една, две, три години подред, съвсем скоро няма да може да си позволи да го прави и ще изпадне в дългова криза, нещо, което се случи и на други страни, случи се в съседна Гърция преди 12-13 години и много добре помним след това колко болезнено беше лечението и възстановяването на стабилността. Така че абсолютно е прав гуверньорът на БНБ Радев, че трябва фокусът отново да се върне върху стабилността на публичните финанси. И това, което аз мога да кажа е, че няма да се мине без ограничаване на ръста на разходите. Такова щедро раздаване на обещания и раздуване на разходите, каквото видяхме в тазгодишния бюджет, ще трябва по възможност да бъде охладено още до края на годината, но със сигурност в следващите две години. Такъв ръст няма да бъде възможен – от над 20% на годишна база, не може да си го позволи икономиката, не може да си го позволи бюджетът, без да изпаднем в много тежко състояние на бюджетен дефицит и да се окажем още в първата година на членството си страна, която нарушава правилата и има огромен бюджетен дефицит. Да не забравяме какво е лечението, ако си позволиш да стигнеш до такава кризисна ситуация, вижте какво се случва  съседна Румъния – след няколко години на разходен популизъм, обещания и харчове и високи дефицити, можем да видим какво сериозно увеличение на данъците на всички се готви там, за да се стабилизира бюджетът и това ще се случи при едновременно изпадане на икономиката в рецесия – тоест хем трудни времена за бизнеса, хем значително увеличение на данъците.“

Цялото интервю с Лъчезар Богданов какво да очакват гражданите и бизнесът по пътя към еврото и за състоянието на бюджета, можете да чуете на следващия звуков файл.