“Начинът, по който се изготвя българското национално външно оценяване, това са изпитите след четвърти, седми и десети клас, за съжаление не можем да изведем някакви особени тенденции по отношение на резултатите на учениците. Това е така, защото изпитите не се изготвят по професионален начин, който следва правила на науката за правене на тестове” Това каза в ефира на bTV Radio Люба Йорданова, образователен експерт от "Заедно в час". “Например една година има в изпита за седми клас материал от шести клас. Друга година няма материал от шести клас, той е само от седми. Една година има повече въпроси, на които учениците отговарят с "а, б, в, г", а друга година тези въпроси са по-малко. И по този начин не могат да бъдат направени сравнения между годините. Другата особеност на българските външни оценявания е, че изпитът след седми клас се използва както за да видим каква е картината на българското образование, така и за да се класират ученици за гимназии. Тоест тук идва факторът с частните уроци, което изкривява картината на резултатите, защото не знаем резултатите какво измерват - дали работата на учителите в училище или работата на частните учители. Българската образователна система много отрано профилира и селектира децата. Вече и за първи клас има изпити в някои училища. Знаем за изпитите след четвърти клас в училище като математическите гимназии. Седми клас също според международните стандарти е много рано за профилиране на учениците и заради това родителите чувстват някакъв натиск да изпращат децата все по-рано на частни уроци. Всъщност ние не знаем дали учениците няма да се подготвят добре и в училището, в което учат. Но и заради тази обществена истерия, бих я нарекла, около изпитите в седми клас, родителите имат недоверие към училището, че ще подготви учениците и са с усещането, че ако не ходят на частни уроци, децата им нямат бъдеще в добро училище. За съжаление, това се и потвърждава донякъде от резултатите от изпитите, както и от международния тест PISA, който казва, че в България е много голяма ножицата между учениците от семейства, които имат финансови възможности, и тези от семейства, които нямат. Тоест качеството на образованието зависи от това дали родителите са в добро икономическо състояние или не.”, допълни тя.
Цялото интервю с Люба Йорданова може да чуете в прикачения звуков файл.
