„Ние наблюдаваме как един регионален военен конфликт постепенно прерасна и то много бързо бих казал дори, в глобален енергиен проблем, дори шок. Свидетели сме на своеобразна асиметрична война. Военно-технологичното превъзходство на САЩ и Израел, срещу болезнения удар върху световната икономика и енергийна сигурност, който Иран нанася. Очевидно Ормузкият проток се оказва може би най-силната стратегическа карта на Иран и целта е с повишаване на икономическата цена на войната за целия свят да се окаже обратен политически и дипломатически натиск върху Съединените щати за прекратяване на войната. В цялата тази конфигурация Европа е един от основните губещи, защото тя до голяма степен зависи от нефта от залива. Разбира се, това се отнася в немалка степен и за страните от Далечния изток, става дума за Япония, Южна Корея, Китай, които също зависят много от вноса на енергоносители от този регион, но тук трябва да се отбележи, че Китай има своеобразна резервна писта за внос от Русия.“ Това коментира пред bTV Radio Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи, по повод скока на цените на петрола заради войната в Близкия изток.
„Аз бих казал, че 2 основни фактора определят по-нататъшният ход на войната и евентуално нейното приключване. Първият е дали и кога Иран ще загуби възможност да нанася ответни удари и щети и вторият – дали и кога Тръмп ще заяви, че целите на операцията са изпълнени и е постигната победа, като може да се каже, че САЩ контролират хода на войната, но не е ясно дали могат да контролират крайния резултат от нея, като напоследък се забелязва известно разминаване между целите на Съединените щати и Израел, което също ще окаже своето влияние върху по-нататъшният ход. Докато за Израел целите от ударите са военно-политически, то за Съединените щати те са геополитически. Израел се стреми да унищожи капацитета на Иран да обогатява уран изобщо, да ликвидира военния и промишлен капацитет на страната, говорим за балистичните ракети и дронове, да унищожи физически, човешки, политически и експертен ресурс на Иран на първо място в сферата на сигурността, и освен това да прекъсне възможността за подкрепа на иранските проксита -Хамас, Хизбула, хути и т.н. Докато за Съединените щати стремежът е първо да се осигури първо послушно управление в Иран, тук се наблюдава трансформация на първоначално обявената цел – от смяна на режима на промяна в режима, тоест хора, с които САЩ биха могли да комуникират и които да изпълняват желанията на президента Тръмп. Второто е да се получи контрол върху енергийните и минерални ресурси на страната и трето – да се ограничи китайският достъп до енерго ресурси. Това е в по-широк контекст. Между другото тук не случайно се дава за пример подходът във Венецуела, тъй като там бяха преследвани същите 3 цели.“, посочи Любомир Кючуков за очакванията за развитието на ситуацията.
Целия разговор пред водещата Надежда Василева можете да чуете на следващия звуков файл.
